Дерек нетърпеливо прокара пръсти през косата си и се закова насред празния коридор. Не приличаше на себе си — и мислите му бяха непривични. Чувстваше се така, сякаш трябваше да се подготви за връхлитането на някакъв катаклизъм. Въздухът бе наситен с електричество. Нервите му бяха изопнати до скъсване. Нещо щеше да се случи… нещо… и всичко, което можеше да стори, изглежда бе да изчака.
— Моля ви, спрете тук — подвикна Сара на кочияша, — похлопвайки по покрива на каретата. Бе осем часа сутринта, обичайното й време за пристигане в клуба. Преди да наближат главния вход, вниманието на Сара бе привлечено от няколко претъпкани каруци, наредени встрани от сградата. Бяха по-различни от обичайните пазарни фургони, които снабдяваха кухнята с пресни продукти.
Лакеят, застанал встрани, й помогна да слезе и я запита дали да я изчака тук.
— Не, благодаря ти, Шелдън. Ще вляза в клуба през кухнята — макар и да знаеше, че е неприлично, тя помаха бодро на кочияша с ръка, отдалечавайки се от каретата. Той едва забележимо й кимна, въпреки че предния ден старателно й бе обяснил колко неподходящо е за една дама да фамилиарничи с наетия персонал.
— Трябва да гледате важно и високомерно право пред себе си — строго я бе инструктирал той. — Никакви усмивки на мен и на лакея, мис. Нужно е да се държите по-хладно и безцеремонно с прислугата — инак какво ще си помислят хората за вас?
По мнението на Сара малко значение имаше дали ще се държи с очакваното достолепие, тъй като скоро възнамеряваше да напусне Лондон.
От алеята се разнесе разгорещен спор. Сара се уви по-плътно в пелерината си, треперейки от хладния утринен въздух. Каруците бяха натоварени с щайги с бутилки вино. Нисък тантурест мъж се щураше насам-натам, клатеше пръст и сприхаво убеждаваше нещо двамина от слугите на Крейвън. Навярно бе търговецът, който защитаваше качеството на партидата си.
— По-скоро бих си прерязал гръкляна, отколкото да налея вода в скъпоценното си вино, и вие отлично го знаете! — пенеше се той.
Джил, интелигентен млад мъж, едно от протежетата на Уърти, произволно избра три бутилки за мостра. Отпуши ги и внимателно дегустира съдържанието им.
— Мистър Крейвън прояви недоволство от последната пратка бренди. Не беше годна да обслужи клиентите ни.
— Виното, което ви предлагам, е първокачествено! — възкликна търговецът.
— Навярно за някои от пристанищните дупки. Ала не и за бара на Крейвън — Джил отпи малка глътка, изплакна с нея устата си и я изплю. Кимна с одобрение.
— Качеството му е приемливо.
— Най-хубавото френско бренди — негодуващо изграчи търговецът. — Как се осмелявате да дрънкате, че това е някаква долнокачествена помия…
— Дръжте езика зад зъбите си! — просъска Джил, внезапно забелязал присъствието на Сара. Отправи й кратка усмивка. — Намирате се в присъствието на дама!
Търговецът не й обърна никакво внимание.
— Не ме интересува, даже ако е пристигнала Савската царица, няма нужда да разпечатвате бутилките ми!
— Има, докато не се уверя, че не сте разводнили напитките.
Докато двамата спореха, Сара се промъкна към входа на кухнята. Погълната от разгорещения дебат, тя не внимаваше накъде върви. Внезапно с крайчеца на окото си зърна огромна, тъмна фигура и зина от изумление, блъскайки се във висок мъж, носещ щайга с вино върху рамото си.
— О!
Той машинално я подкрепи със свободната си ръка. Твърдите му мускули едва не я премазаха под натиска си. Сара отметна глава назад, щом съзря смуглото лице, надвесено над нея.
— Простете, не внимавах къде… — тя замлъкна и сбърчи вежди от смущение. — Мистър… Крейвън?
Дерек се приведе, за да стовари щайгата на земята и отново се изправи над нея.