— Добре ли сте?
Сара нервно кимна. В първия миг не го бе разпознала. Той бе винаги толкова безупречно издокаран, гладко избръснат, с изрядна прическа. Днес брадата му представляваше гъста четина. Широките му рамене бяха загърнати с грубо палто и плетен пуловер. Вълнените му панталони и протритите му обувки явно бяха познавали и подобри времена.
— Трябва ли да си давате толкова много зор? — запита я той навъсено. — Ами ако се бяхте наранили?
— Чувствам се превъзходно.
Дерек бе сметнал за невъзможно да се занимава с обичайната си работа тази сутрин: да се рови из досадните счетоводни книжа, разчиствайки купищата квитанции и банкови чекове. Изнервен, бе решил да поработи навън, където щеше да е от по-голяма полза. Хвърли мълниеносен поглед към Джил, който разпалено спореше с търговеца на вино, и сетне отново се вторачи в Сара. От сблъсъка между двама им снежнобялото и боне се бе изхлузило. Ивица дантела се бе провесила над бузата й.
— Шапчицата ви се е килнала настрани.
— О, Божичко — Сара се пресегна към главата си и намести бонето си.
Внезапно той се разсмя.
— Не тъй. Дайте, аз ще я оправя.
Сара забеляза, че седефенобелите му зъби бяха леко неравни, което придаваше на усмивката му някакъв див, животински чар. В същия миг осъзна защо толкова жени бяха запленени от него. Тази усмивка му придаваше дяволска, неудържима привлекателност. Тя се втренчи в гърдите му, докато той развързваше дантелата й и наместваше бонето.
— Благодаря ви — промълви тя и се опита да издърпа шнура на шапчицата от пръстите му.
Ала той не й позволи. Държеше връзките до брадичката й, пристягайки пръсти. Сара смутена го погледна и откри, че усмивката му се бе изтрила. С решителен жест той смъкна прикриващото боне от главата й и го пусна на земята. То падна в една кална локва и остана измачкано там.
Сара вдигна ръка към разваления кок, готов всеки миг да се разпилее от фибите й. Връхчетата на кестенявите й къдрици блестяха, оголвайки деликатните извивки на лицето и шията й.
— Мистър Крейвън — възропта тя, примряла без дъх. — Намирам поведението ви за неуместно и-и обидно, да не говорим за… о! — тя заекна от удивление, когато той се пресегна към очилата й и ги смъкна от лицето й. — Мистър Крейвън, к-как смеете… — тя затършува, за да ги вземе обратно. — Аз… аз се нуждая от тези…
Дерек ги държеше извън обсега й, вгледан жадно в откритото й лице. Ето какво криеше тя зад тази старомодна дегизировка… седефенобяла, блестяща кожа, устни, изненадващо сочни и чувствени като плод, малък, изящно изваян нос, белязан с тънка ивица там, където допреди малко бяха притиснати очилата й. Ангелски сини очи, чисти и примамливи, над тях тъмни, предизвикателно извити вежди. Тя бе истинска красавица. Можеше да я погълне на няколко хапки, като ароматна червена ябълка. Искаше му се да я докосне, да я отведе някъде и да я притисне под себе си, като че с това би могъл да изличи ерозията от греховете и срама чрез сладостта на допира до нейното тяло.
Дерек с усилие отпусна мускулите си и се наведе да вдигне от земята измърсената дантелена шапчица. Сара го наблюдаваше обидена и смълчана. Той се опита да изчетка бонето, ала само изцапа още повече чистия снежнобял плат. Накрая Сара се осмели да го изтръгне от ръцете му.
— Сигурна съм, че ще се изпере — сухо отбеляза тя. Определено бе подразнена.
Върху лицето на Дерек пробяга обезсърчена, иронична усмивка. Щом й подаде очилата, пръстите му потърсиха нейните, надянати в ръкавица. Колкото и невинен да бе този допир, сърцето му трепна с неочаквана сила. Той реши да я очарова и да възстанови обичайното й приятно настроение.
— Жалко е да прикривате такава красива коса, мис Филдинг.
Сара прие комплимента, навъсена недостъпно.
— Мистър Крейвън, не желая да слушам мненията ви за външността ми — тя грабна измачканото си боне, сякаш то бе ранено животинче. — Да запратите любимата ми шапка в калта…
— Просто я изпуснах — задъхано се извини той. — Не съм я захвърлял. Ще ви купя друга.
Между копринените й вежди се издълба бръчка.
— Не съм свикнала случайни мъже да ми купуват разни неща.
— Съжалявам — пророни той, полагайки всички възможни усилия да изглежда смирен и разкаян.
Хладният бриз отново полъхна, носейки мирис на приближаваща се буря. Сара погледна оловносивото небе и изтри палава дъждовна капчица от бузата си.
— Ще простинете — промълви Дерек, истински загрижен. Подхвана я за лакътя под гънките на пелерината й. Преди да отдръпне ръката си, той я поведе надолу по стълбата към най-близкия вход и разтвори вратата пред нея. Топлината и светлината на кухнята я омаяха с уютния си блясък.