— Какви са плановете ви за тази сутрин? — полюбопитства Дерек.
— Възнамерявам да закуся с мистър Уърти. Той ще ме информира за комитета от дами-дарителки, запланували бала тази вечер.
Очите му гневно проблеснаха.
— Не си спомням да съм му позволил да ви информира за моите дарители. Защо искате да сте осведомена за всичко, което се извършва тук? Кой друг знае за хората, които наемам, за прокълнатите пари, които притежавам, за това от коя страна на лицето си се бръсна всяка сутрин… — сподавяйки роптанието си, той сне пелерината от раменете й. Пое изкаляната й шапчица и я връчи на една кухненска прислужница.
— Виж какво можеш да направиш с нея — отсече той. Извърна се към Сара и още веднъж пое дланта й.
— Елате с мен.
— Къде отиваме?
— Ще ви разведа да видите как е декорирана игралната зала.
— Благодаря. Би било очарователно от ваша страна — тя го последва без колебание. — Очаквам с нетърпение бала тази вечер. Не сме присъствали на нищо подобно в Грийнууд Корнърз.
— Ако държите да го наблюдавате, ще трябва да присъствате скрита зад музикантите на балкона на втория етаж.
Сара не смяташе, че това би й осигурило добра гледка.
— Мисля, че няма да бъда забелязана от никого, ако застана в ъгъла на залата…
— Не. Няма да стане.
— Тогава ще си наема маска от някого и ще сляза долу, за да се вглеждам по-отблизо…
— Не разполагаш с подходяща рокля, мишле.
Мишле… О, колко й бе противен прякорът, който й бе измислил! Ала той бе прав. Сара се взря в грубата си синя рокля и страните й порозовяха.
— Мога да си намеря нещо — произнесе тя самонадеяно.
Дерек й хвърли насмешлив поглед, ала не се възпротиви на коментара й.
— Тази вечер ще присъства само демимондът. Най-пошлото и развратно общество от аристократи и чужденци, актриси, куртизанки…
— Но тъкмо това са хората, за които искам да пиша!
— Вие изобщо не подхождате за сбирщината от коцкари и контета! Те ще бъдат пияни и готови за действие, и ще ви приемат поради една-единствена причина! Тъй като не сте подготвена да им се съпротивлявате, ще си стоите горе на втория етаж, където ще бъдете в безопасност.
— Мога сама да се грижа за себе си.
— Няма да ви позволя да присъствате на бала тази вечер, мис Филдинг.
Очите й се разшириха.
— Забранявате ми да присъствам?
— Съветвам ви да не го правите!
Влязоха в централната игрална зала и Сара временно забрави за пререканията им. Никога не бе зървала толкова елегантно декорирана зала. Наподобяваше на блестящо подводно царство. Стените бяха украсени с ефирни, прозрачни сини и смарагдени копринени драперии. Изрисувана с морски раковини завеса създаваше впечатлението за замък, разположен под вълните на морето. Тя бавно крачеше из залата, разглеждайки гипсовите скулптури на риби, миди и русалки с оголена гръд. Пищен крин, пълен с изкуствени скъпоценни камъни, бе поставен под централната игрална маса. Навсякъде бяха окичени сребристи и синкави мрежи, създаващи впечатлението, че се намират под водата.
— Фантастично — промълви запалено тя. — Красиво е, събужда въображението — тя описа бавен кръг. — А когато всички гости се стекат тук, жените в блестящи рокли, всички надянали маски… — сянка на замисленост прекоси лицето й. Тя развълнувано се усмихна, вдигна едно от копринените флагчета и прокара пръсти през него. — Никога не съм присъствала на бал. Била съм на селски танци, разбира се, и на местни фестивали… — тя внезапно стисна здраво коприната в ръце. Погълната от мислите си, бе забравила за присъствието на мъжа, който я съзерцаваше.
Целият й житейски път бе преминал в спокойствие и задължения, живяла бе чрез опита на другите. Достатъчно би й било да се радва на семейството и приятелите си и да пише. Ала сега съжаляваше за нещата, които бе пропуснала. Сексуалният й опит се ограничаваше до целувките на Пери. Никога не бе надявала върху себе си дълбоко изрязана рокля, така, че да открива гръдта й, не бе танцувала до премала до зори. Никога не се бе напивала. С изключение на Пери, мъжете, с които бе израсла в селото, винаги се бяха отнасяли към нея като към сестра и изповедница. Другите жени разгаряха страсти и разбиваха сърца. Тя събуждаше приятелство.