Веднъж, когато бе обхваната от подобно настроение, тя се бе хвърлила в прегръдките на Пери. Тласкана от отчаяното желание за близост с някого, тя с притома го бе помолила да правят любов. Пери бе отказал, изтъквайки обстоятелството, че тя не е от категорията жени, които може да люби преди брака. Ще се оженим някой ден, бе й обяснил той с обичлива усмивка. Тогава, когато ще успея да убедя майка ми да приеме идеята. Няма да е след много време. Ти означаваш повече за мен, отколкото час или два непозволено удоволствие. Пери бе прав, разбира се. Винаги се бе възхищавала на загрижеността му да върши нещата правилно… но това малко можеше да облекчи острото ужилване от отхвърлянето й. Потрепервайки от горчивия спомен, Сара остави коприненото флагче и извърна лице към Крейвън. Той я наблюдаваше с онзи пронизителен поглед, който винаги я караше да се чувства неловко.
— Какво има? — той се пресегна и хвана ръката й, пръстите му леко се отпуснаха върху ръкава й. — За какво си мислиш?
Сара бе спокойна, чувствайки топлината на ръката му, проникваща през дебелия плат на роклята. Не трябваше да го допуска толкова близо… не биваше да я гледа по този начин. Никога не бе усещала такова присъствие в живота си. Обзе я лудата мисъл, че той има желание да я сграбчи в прегръдките си. За миг пред вътрешния й взор бегло проблесна укоризненото изражение на Пери Кингсууд. Ала ако Крейвън си позволеше волността да… никой нямаше да узнае. Тя щеше скоро да го напусне завинаги и да се завърне към обичайния си живот на село.
Нека поне веднъж да си позволи нещо да й се случи… Нещо, което да запомни за цял живот.
— Мистър Крейвън — сърцето й лудо заби, гласът й секна. — Навярно не бихте имали нищо против да ми помогнете в проучванията ми. Има нещо, което бихте могли да сторите за мен — тя си пое дълбоко дъх и трескаво продължи. — Когато човек живее в Грийнууд Корнърз, преживяванията му са доста ограничени. Наистина, никога не съм срещала мъж като вас, и никога няма да срещна отново.
— Благодаря — сухо произнесе той.
— Следователно, в интерес на моите проучвания… за да разширя обхвата на преживяванията си, и така нататък и прочие… Мислех си, че бихте желали… тоест, ако бихте предпочели… — тя сви ръце в юмруци и направи последен отчаян, прям опит да довърши думите си: — Да ме целунете.
Глава четвърта
Съблазънта на тези слова предизвика в него сладостно, тръпчиво усещане. Дерек не съумя да овладее жаркия плам, който обхвана разума и сетивата му. От всички жени, които бе познавал, никоя не му бе действала като тази. В безмилостното си усилие да се измъкне от канавките и калта на бордеите той бе използвал жените за наслада и печалба. На свой ред и той бе използван от тях. Ала играта, в която бе толкова изкусен, никога не бе долавяна от партньорките му. Сара Филдинг не съзнаваше какво представлява той и колко трябва да се бои от него. Единственият достоен ход, който можеше да предприеме, бе да я предпази от самия себе си.
Той внимателно се приближи към нея. Дългите му пръсти нежно обхванаха брадичката й, сякаш държаха някакъв крехък скъпоценен предмет. Кожата й бе мека и нежна, подобно на най-фината коприна.
— Мис Филдинг — дрезгаво прозвуча гласът му. — Бих желал да сторя нещо много повече за вас, отколкото да ви целуна — наблюдаваше я как свежда ресници, докато тъмната им сянка не покри синия лазур на зениците й. — Бих желал да ви отнеса на ръце горе в леглото си. И да остана с вас чак до сутринта. Но вие… и аз… — той тръсна глава и на устните му цъфна приятелската му, леко подигравателна усмивка. — Правете „проучванията“ си с вашия Кингсууд, мишле.
Той й бе отказал. Страните на Сара пламнаха от унижение.
— А-аз не молех да дойда в леглото ви — смотолеви напрегнато тя. — Жадувах само за една целувка. Една целувка не е чак толкова потресаваща молба.
Дерек отдръпна ръка, парещият допир на дланта му мигновено угасна върху повърхността на кожата й.
— За вас и за мен целувката би била голяма грешка — увери я той и устните му се разтеглиха в безсърдечна усмивка.
Лицето на Сара остана сериозно и безмълвно напрегнато. Изправен пред обърканото й изражение, той рязко се извърна и се запъти към изхода, оставяйки я сама в блестящата зала. Тялото му бе започнало да откликва на близостта й, в слабините си усещаше нарастваща възбуда. Ако останеше с нея още един миг насаме, тя щеше да получи далеч повече, отколкото го бе помолила.
С невярващ поглед Сара проследи отдалечаващата му се фигура. Походката му бе несигурна, сякаш не можеше да се отдели от нея толкова бързо. Предложението й бе премислено и накрая отхвърлено. Ненадейно объркаността й отстъпи пред гнева от поражението. Защо й бе отказал? Нима бе толкова непривлекателна? Толкова нежелана? Пери бе отхвърлил предложението й поради принципите на морала и честта. Дерек Крейвън нямаше подобни извинения!