Сара огледа пищно украсената, разкошна зала. Довечера тук щеше да бъде претъпкано със смайващи, пленителни жени. Крейвън щеше да танцува, да флиртува, да обайва с прелъстителния си чар. След полунощ маскарадът щеше да започне да затихва. Щеше да настъпи пиянски разгул, флиртове, веселие, разгарящи се скандали. Сара обгърна тялото си с ръце. Не желаеше да наблюдава всичко това от безопасно разстояние. Искаше й се да присъства тук тази вечер. Жадуваше да бъде някой друг, достатъчно нахален и безочлив, за да привлече вниманието на Дерек.
В романите й персонажите й винаги действаха смело. Особено безстрашна бе Матилда. Ако желаеше да присъства на някой бал, тя щеше да го стори, независимо от проклетите обстоятелства. Внезапен порив на жарка възбуда ускори дъха й. „Ще получа целувката си от вас, мистър Крейвън. И никога не ще узнаете коя съм.“ Ужасена от мисълта, че може да загуби самообладание, Сара побягна от залата. Внезапно се закова, за да възвърне спокойната си, овладяна трезва мисъл.
Не трябваше да действа френетично. Тя обходи с делова походка клуба, за да подири Уърти. Накрая го откри седнал зад писалището, подреждайки кореспонденцията си и квитанции.
— Мис Филдинг — посрещна я той с усмивка, отмествайки книжата си настрани. — Предадоха ми, че възнамерявате да се забавите със закуската, докато мистър Крейвън ви покаже… — той се закова като истукан при вида й. — Мис Филдинг, случило ли се е нещо? Изглеждате ми твърде възбудена.
— Страхувам се, че да. Мистър Уърти, нуждая се от помощта ви!
Мигновено лицето на фактотума се промени, придобивайки мрачна сериозност, което го правеше неузнаваем.
— Заради мистър Крейвън ли? Сторил ли ви е нещо, което да ви разстрои…
— О, съвсем не. Мистър Уърти, наложително е да присъствам на празненството тази вечер!
— На бала? — озадачено промърмори фактотумът и облекчено въздъхна. — Слава Богу. А пък аз си помислих, че… е, няма значение. Обещавам ви прекрасен изглед от балкона…
— Не желая просто да наблюдавам! Искам да присъствам там. Нужно е отнякъде да си намеря маска и красива рокля… не прекалено натруфена, ала подходяща за случая. Бихте ли ми препоръчали някой магазин, или пък в краен случай шивач… нещо, което би ми помогнало да се приготвя за толкова кратко време? Навярно бих могла да заема рокля отнякъде и след това да я върна, или да преправя нещо, което вече имам…
— Мис Филдинг, изглеждате ми превъзбудена — възкликна той. Пое ръката й и я погали с няколко бащински милувки, опитвайки се да успокои нервите й. — Не приличате на себе си…
— През цялата останала част от живота си ще приличам само на себе си! — избухна разгорещено тя. — Само за една нощ желая да бъда някой друг.
Уърти продължи да милва ръката й със загрижен поглед. Очите му бяха изпълнени с неизречени въпроси. Напрегна ума си.
— Мис Филдинг — изрече накрая той. — Нямате понятие каква е атмосферата на тези балове…
— Напротив.
— Няма да бъдете в безопасност. Има мъже, които без съмнение ще направят опит да се отнесат с нежелана фамилиарност с вас…
— Зная това. Но не ще ми попречи да си размотая чукалата тук-там…
— Да си размотаете чукалата!? — слиса се зашеметен той. — Откъде сте научили тези думи?
— Не е важно. Работата е в това, че желая да присъствам на бала тази нощ. Никой няма да узнае. Дори мистър Крейвън. Ще надяна маска…
— Мис Филдинг, маската представлява повече опасност, отколкото защита. Това е само парче от кожа и хартия с панделка, ала то довежда хората до отхвърляне на обичайните задръжки и тогава… — той прекъсна, за да изтрие очилата си. Енергично затърка стъклата с маншета си. Сара заподозря, че му бе необходимо време, за да потърси по-сигурен начин да я разубеди. — Мога ли да ви запитам каква е причината за това внезапно хрумване? Има ли то нещо общо с мистър Крейвън?
— Абсолютно не — отвърна тя, може би твърде прибързано. — Свързано е единствено с целите на проучванията ми. Аз… замислила съм да прибавя епизод в романа си, който включва бал, и тъй като никога не съм присъствала на такова, събитие, това е единствената ми възможност да наблюдавам по-отблизо хората, атмосферата…