— Мис Филдинг — пресече я той. — Съмнявам се, че вашето семейство — или годеникът ви… биха одобрили постъпката ви.
— Мистър Кингсууд още не ми е годеник. Но сте прав, че не би я одобрил. Никой, когото познавам, не би я одобрил. — Сара се засмя, очарована от тази мисъл. — Но нали никой няма да разбере?
Уърти я съзерцава слисан дълго време, четейки решителността, изписана върху лицето й. Накрая неохотно въздъхна.
— Възнамерявам да предупредя Джийл и някои от крупиетата да ви държат под око. Ала ако мистър Крейвън заподозре нещо…
— Изключено. Уверявам ви, че никога не ще разбере за това. Ще се държа предпазливо. Ще избягвам като чума мистър Крейвън. А сега, да обсъдим въпроса с облеклото… Бихте ли ми препоръчали някой моден, достоен за уважение магазин?
— Да, разбира се — промърмори Уърти. — Всъщност, мисля, че ще намеря нещо по-добро. Познавам един човек, който може да ви бъде от изключителна полза.
Дерек крачеше нервно из апартамента си, опитвайки се да потисне трескавостта, обхванала тялото му. Жадуваше за жена… за нея. Бе очарован от Сара, още от първата вечер, когато бе пристъпила тук, с увлекателните си думи и с женствените си маниери, с миловидната си благосклонност. Какво би било, ако я сграбчеше в обятията си и проникнеше дълбоко в нея? Страстно желаеше никога да не я бе срещал. Тя трябваше да се омъжи за селския си ухажор и да изчезне от погледа му веднъж завинаги. Принадлежеше на един почтен мъж. Внезапно го прониза остра ревност към Пери Кингсууд, от която свъси чело.
— Мистър Крейвън? — разнесе се гласът на стюарда от вратата.
Прислужникът се приближи с визитна картичка, положена върху сребърен поднос.
— От Лили ли е?
— Не, сър. Обажда се лорд Рейфорд.
— Добре. Бог да ми е на помощ, ако трябва да се срещам с още жени днес. Покани го тук.
В цяла Англия не съществуваше по-особен човек от Дерек, като изключим лорд Алекзандър Рейфорд, граф на Уовъртън. Алекс притежаваше онази самоувереност, която се дължеше единствено на принадлежността му към благородническо семейство. Той бе достопочтен мъж с наследствено чувство за справедливост. В живота му бяха съществували борби, мъка и загуби, които той бе преодолял по най-възхитителен начин. Мъжете го харесваха заради спортсменството му и превъзходното му чувство за хумор. Жените примираха пред мъжествения му чар, да не говорим за външността му. С гъстата си свилена коса и расовата си стройна, дългобедрена фигура той определено притежаваше лъвска осанка. Рейфорд би могъл да завърже любовна интрига, с която жена пожелае, ала бе страстно влюбен в собствената си съпруга, Лили. Предаността му към нея бе повод за присмех сред по-изисканите представители на бон тона. Въпреки подигравките им обаче мнозина тайно мечтаеха за подобен предан любовен съюз, ала в тези времена на бракове по сметка това бе трудно осъществимо.
Алекс толерираше приятелството на Крейвън със съпругата му, тъй като бе уверен, че ако се наложи, Дерек би защитил Лили с цената на собствения си живот. С течение на времето и между двамата мъже се бе възцарило приятелство.
— Дойдох да проверя дали Лили не преувеличава за разреза — бяха първите думи, с които Алекс устремно влетя в библиотеката. Той внимателно огледа смуглото лице на Дерек. — Не бих казал, че има подобрение.
— Майната му, Уовъртън.
Двамата се уединиха пред камината с чаша бренди в ръце и Алекс прие една от предложените му от Дерек пури.
След като сряза връхчето й и внимателно я запали, Алекс вдъхна с огромна наслада. Сивите му очи изглеждаха сребристи иззад облака дим. Той посочи раната.
— Как се случи това? Носят се какви ли не слухове — и бих казал, че никой от тях не е особено ласкателен към теб.
Дерек го погледна изкосо.
— Няма значение.
Алекс се облегна на фотьойла и замислено се взря в него.
— Прав си. Белегът няма значение, нито пък слуховете. Важното е, че това е дело на лейди Ашби — а щом е стигнала до това, би могла да ти причини и нещо по-лошо — той вдигна ръка, щом Дерек се опита да го прекъсне. — Остави ме да довърша. Имам сериозни основания за безпокойство. Джойс е опасна жена, с непредсказуемо поведение. Познавам я от доста време насам. За щастие, успях да избегна грешката да сключа връзка с нея. Ала ти…
— Всичко вече приключи — безизразно изрече Дерек. — Мога да се справя с Джойс.
— Не съм уверен. Надявам се, че не си се подвел от лекото й отстъпление. Доколкото съм осведомен, Джойс е превръщала живота на всеки свой любовник в ад — макар че сега за пръв път прибягва към физическа саморазправа — устните на Алекс се изкривиха от отвращение. — При цялата й мраморна красота никога не би ми хрумнало да легна с нея. В тази жена се крие нещо безчувствено. Прилича ми на красива отровна змия. Защо, по дяволите, си се свързал точно с нея? Е, ти си знаеш сам.