Дерек се поколеба. Той рядко се доверяваше на другите — ала ако можеше да сподели нещо с някого, това бе тъкмо Алекс.
— Сам си знам — призна той — ала не ме е грижа. — Срещнах Джойс на сватбеното тържество на лорд Авеланд. Поговорихме известно време. Стори ми се интересна и забавна, и… — той сви рамене. — Връзката ни започна същата вечер.
Алекс понечи да запита нещо, подвоуми се, сякаш негодуваше от самия себе си.
— Какво представлява тя? — попита той накрая, неспособен да прикрие голия си, чисто мъжки интерес.
Дерек криво се усмихна.
— Екзотична е. Обича игричките, лъстивите трикове, перверзиите… Не съществува нищо, което не умее да направи. Забавлявах се с нея за кратко. Проблемите ми започнаха, когато й се наситих. Тя не искаше да скъсваме — устните му потръпнаха. — И все още ме желае.
Алекс си наля малко бренди и отпи импулсивно.
— Дерек — подхвана той. — Преди баща ми да почине, бях близък приятел с лорд Ашби. Въпреки че той е възрастен джентълмен, не е изгубил нищо от умствените си способности. Бих желал да поговоря с него дискретно и да го помоля да сложи край на изстъпленията на Джойс, преди да ти е сторила нещо по-лошо, отколкото това, което се случи.
— Не — кратко се изсмя Дерек. — Бих бил щастлив, ако старият коцкар не наеме някого да ме довърши. Навярно би прегърнал с възторг идеята да огорчи по този начин собствената си съпруга. Не се намесвай, Уовъртън.
Алекс, който обичаше да решава проблемите на другите, бе подразнен от безцеремонния му отказ.
— Какво те кара да мислиш, че моля за проклетото ти разрешение? Добре ме разиграваше на времето и се намесваше в живота ми с години!
— Не се нуждая от помощта ти.
— Тогава поне се вслушай в мъдрия ми съвет. Престани да се заплиташ в любовни авантюри с омъжени жени. Намери си съпруга. На колко си години? Тридесет?
— Не знам.
Алекс посрещна отговора му, примигвайки от изненада, и сетне замислено го изгледа.
— Изглеждаш тридесетгодишен. Крайно време ти е да се ожениш и да създадеш потомство.
Дерек вдигна вежди в комичен ужас.
— Съпруга? И под мен да шават малки Крейвънчета? Господи, не.
— Тогава поне си намери любовница. Жена, която знае как да се грижи за един мъж. Някоя като Вайола Милър. Знаеш ли, че тя наскоро развали годежа си с лорд Фонтмер? Виждал ли си Вайола преди? Миловидна, интелигентна, не предлага услугите си толкова лесно. Ако бях на твое място, бих направил всичко възможно, за да стана следващият й покровител. Мисля, че си заслужава цената.
Дерек раздразнено сви рамене, след което се опита тактично да смени темата.
— Жената никога не разрешава проблемите на един мъж. Може само да ги умножава.
Алекс се ухили.
— Е, във всеки случай би бил в по-голяма безопасност в обятията на собствената си съпруга, отколкото в обятията на нечия друга. И твърде малко би могъл да загубиш, споделяйки съдбата на всички нас.
— Нещастието обича компанията — цитира кисело Дерек.
— Точно така.
Разговорът им премина на други теми и Дерек се поинтересува дали Лили възнамерява да присъства на бала в клуба.
Алекс се разсмя от идеята.
— Не, не понасям тази тълпа от мошеници и курви, наречени демимонд — въпреки че съпругата ми изпада във възторг от подобни забавления.
— А къде е тя сега?
— При шивача си, шие си някакви нови рокли. Напоследък носеше проклетите си бричове толкова често в имението, че синът ни я запита защо не облича рокли като всички други майки — Алекс се навъси. — Лили излезе доста забързано тази сутрин. Не пожела да ме уведоми защо. Получи някаква бележка, която не ми позволи да прочета. Замислила е нещо. Проклета жена — напълно ме подлудява!
Дерек потисна усмивката си, уверен, че Алекс не би позволил и косъм да падне от главата на скъпоценната му съпруга.
— Д. Л. Филдинг! — възкликна Лили с приглушен смях, хвана Сара за ръката и силно я раздруса. Очите й очаровано блестяха. — Нямате представа колко се възхищавам от творбите ви, мис Филдинг! Изпитах такава симпатия към Матилда. Тя можеше да бъде създадена по мой образ и подобие!