— Аха — графинята сви рамене и я изгледа приятелски, със симпатия. — Явно се заблуждавам. Всъщност… Мислех си, че желаеш да възбудиш интереса на Дерек Крейвън.
— Не. Той изобщо не е от типа мъже, които аз… — Сара млъкна и я изгледа смутено. — Ни най-малко.
— Разбира се. Прости ми. Бях прекалено арогантна.
Сара се постара да изглади конфузния момент.
— Не че изпитвам антипатия към мистър Крейвън. Напротив, той е уникален мъж…
— Няма нужда да заобикаляме истината. Невъзможно е. Познавам Дерек по-добре от всеки друг. Егоистичен, потаен, самовлюбен, самотен… почти каквато бях самата аз преди години, преди да срещна лорд Рейфорд — Лили се изправи зад Сара и се зае да разкопчава пристегнатата рокля.
— Ще опитаме със синьото кадифе. Имате напълно подходяща фигура за него — видимо непредразположена да продължи повече темата за Дерек Крейвън, тя освободи редицата копчета от дребните копринени еличета, в които бяха втъкнати до момента.
Сара свъси вежди, изхлузвайки ръкавите от ръцете си и прескочи прозрачния обръч от прасковен цвят. Тишината между двете се нажежи до непоносимост.
— Но защо трябва да е самотен? — избухна накрая тя. — През цялото време е заобиколен от тълпи от хора. Може да притежава приятелството на всяка жена, която пожелае!
Лили изкриви лице в комична гримаса.
— Дерек не се доверява на никого. След като е бил захвърлен от майка си и е живял толкова дълго в бордеите… е, боя се, че няма толкова високо мнение за жените и за хората въобще.
— Той има високо мнение за вас — възрази Сара, имайки предвид прекрасния портрет, окачен в частната галерия на Крейвън.
— Вярно е, че сме приятели от дълго време — призна Лили, ала подчертано добави, — но нищо повече. О, зная какво мълвят клюките — ала връзката ни е чисто платонична. Навярно това няма значение за вас. Във всеки случай, исках да узнаете истината.
Сара изпита неописуемо вълнение при това признание. Долавяше с фибрите си проницателния взор на Лили и с жар се стремеше да се довери на този симпатичен непознат — тя, която винаги толкова акуратно бе бранила личната си, неприкосновена територия. Не отивам на този бал заради проучванията си, искаше й се да изкрещи пред Лили, отивам, понеже мистър Крейвън си въобразява, че съм селско мишле. И ми е трудно да се позная… защото внезапно може да ми се прииска да сторя всичко, за да му докажа, че греши… тогава, когато вече няма да има значение. Няма да има значение изобщо.
— Мистър Крейвън ми забрани да присъствам на бала тази вечер — промълви Сара.
— Нима? — възкликна престорено високо Лили. — Никак не ме учудва.
— Той твърди, че няма да съм в безопасност сред демимонда. Но защо? Посещавала съм публични и хазартни домове в бордеите и никога не ми се е случвало нищо лошо! Не е справедливо, като се вземе предвид обстоятелството, че аз съм тази, която го спасих.
— Така е — съгласи се Лили.
— От мига, в който се появих тук, единственото му желание е да ме отпрати обратно в Грийнууд Корнърз.
— Да, зная — Лили се приближи до нея, за да пристегне синята рокля. — Дерек желае да се отърве от теб, Сара, тъй като за него ти представляваш заплаха.
Сара скептично се изсмя.
— Аз, заплаха? Уверявам ви, никой никога не е мислел за мен по този начин!
— Съществува едно-единствено нещо, от което Дерек Крейвън се бои — поясни Лили. — Той е пълен страхливец, що се отнася до собствените му чувства. Имал е връзки с много жени — и щом възникне опасност да се привърже към някоя от тях, той я зарязва и си намира друга. Когато го опознах за пръв път, си мислех, че той е изключително ограничен мъж, неспособен да обича, да се доверява никому, да бъде нежен. Ала сега съм убедена, че той притежава тези чувства. Но ги е погребал дълбоко в себе си от ранно детство. И си мисля, че наближава времето, когато няма да е в състояние повече да ги прикрива. Тия дни не прилича на себе си.
Разтревожена, Сара докосна кадифето с устни и сведе поглед към пода.
— Лейди Рейфорд, не съм сигурна какво точно очаквате от мен — откровено призна тя. — Обичам мистър Кингсууд и възнамерявам да се омъжа за него…
— Сара — нежно я прекъсна Лили, — ти би помогнала много на Дерек, ако тази вечер му докажеш, че той не е толкова дяволски непобедим, за какъвто се смята. Бих желала ти — или някой друг — да намери пролука в желязната му броня. Това е всичко — тя лъчезарно се усмихна. — И после ще се завърнеш при своя мистър Кингсууд, който, без съмнение, е чудесен мъж, убедена съм в това, а моята роля ще бъде да намеря подходяща жена за Дерек — Лили се засмя. — Тя трябва да бъде силна, умна и достатъчно търпелива, за да се кандидатира за светица — тя отстъпи назад, за да огледа Сара и широка възхитена усмивка грейна върху лицето й. — Това е идеалната рокля за теб!