— Ако ви се случи нещо неприятно тази вечер — й говореше Лили — само повикайте Уърти.
— Няма да се наложи — безгрижно отвърна Сара и надигна бутилката, за да отпие още една щедра глътка бренди.
— Най-добре е да уведомите със знак Уърти, когато влезете. Инак не ще ви разпознае.
При тази мисъл Сара самодоволно се усмихна.
— Нито пък мистър Крейвън.
— Не съм сигурна, че ми харесва блясъкът в очите ви — промърмори с неудобство Лили. — Пазете се, Сара. На тези увеселителни празненства се случват странни неща. След едно подобно знаменито събиране аз се омъжих. Предайте ми бутилката. Мисля, че пихте достатъчно.
Сара неохотно й върна брендито, докато Лили й изнасяше поредната лекция.
— Не приемайте никакви обзалагания, в противен случай ще бъдете въвлечена в хазартни трикове с някое случайно конте, преди да се усетите какво се е случило. И внимавайте да не ви замъкнат в задните стаи — там ухажорите обикновено изчезват за някоя и друга малка приятна игричка.
— Уърти не ми е споменавал за това.
— Навярно е бил твърде смутен — мрачно промълви Лили. — Стаите са изградени така, че да заглушават всеки звук, претъпкани са с необходимата мебелировка, върху която се вършат толкова мръсни неща.
— Откъде сте осведомена за всичко това?
— От слуховете, разбира се — Лили се ухили по начин, който противоречеше на невинния й тон. — А сега, слизайте от каретата, хубавице.
— Благодаря ви — сърдечно се отзова Сара. — Благодаря ви за всичко. — Бих желала да ми позволите да ви заплатя за роклята, за коприненото бельо и…
— Не искам и да чуя за това — с нетърпящ възражение глас я прекъсна Лили. — Някой ден навярно ще пожелаете да ми разкажете за бала. Това ще бъде достатъчна награда за мен — тя усмихната помаха за довиждане на Сара.
Лакеят помогна на Сара да излезе от вратичката и тя сама слезе по стъпалата. Навярно бе малко главозамаяна от брендито, чувстваше се доста странно. Нощта бе магична, застрашителна, калейдоскопична. Мраморните стъпала под нозете й пружинираха и се полюшваха подобно пясък, раздвижван от вълнение. Нещо щеше да се случи тази вечер. Независимо дали утрешният ден щеше да й донесе щастие или горчивина, тя знаеше, че поне няколко часа ще живее толкова смело и свободно, колкото бе мечтала.
— Мадам? — посрещна я икономът с невъзмутимо спокойствие щом тя се плъзна във входа. Неговото задължение бе да отстранява неканените гости, в противен случай балът заплашваше да се разрасне до непредсказуеми размери.
Сара леко се усмихна, отметна черната си пелерина назад и разкри пищно заоблените си форми, подчертани от плътно прилепналата към тях рокля от синьо кадифе.
— Добър вечер — галантно поздрави тя, снижавайки гласа си най-малко с една октава. — Вие навярно сте Елисън. Мис Филдинг ми е разказвала за вас.
Елисън, който бе споделял всичко с нея, от тревогите си за болната си напоследък майка до слабостта си към бъбрековия пай, видимо не я разпозна.
— Да не би да сте случайно гостенка на мис Филдинг?
— Извънредно съм й близка — увери го Сара. — Тя ми съобщи, че ще бъда добре дошла на бала тази вечер — Сара присви загърнатите си в мека коприна рамене. — Ала, ако случаят не е такъв…
— Почакайте, мадам… — следа от удивление се прокрадна в обикновено безстрастния му тон. — Мога ли да се осведомя за името ви?
Сара се приведе ниско над ухото му.
— Не мисля, че би било уместно да ви го съобщя — заговорнически му призна тя. — Боя се, че репутацията ми ще превърне обстоятелствата в твърде неудобни.
Лицето на Елисън порозовя. Не бе трудно да се отгатнат мислите, които се завъртяха в главата му. Красива, тайнствена жена, с неопределена, съмнителна връзка с мис Филдинг…
— М-мадам — заекна той с едва сдържана възбуда. — Възможно ли е? Мога ли да ви запитам, не сте ли… М-матилда? Истинската Матилда?
Сара замислено прехапа устни.
— Може би — връчи му пелерината си и се шмугна в сградата. Не изпитваше свян от хитрата си уловка. В крайна сметка, ако някой имаше правото да приеме самоличността на Матилда, това бе нейният създател!
Групичка от три млади контета, застанали зад Сара на входа, се зазяпаха с жадуващо въжделение след нея.
— Чухте ли? — подхвърли с изумление едно от тях. — Главата да си отрежа, ако това не е Матилда.
— Може да е само маскарад — скептично процеди през зъби един от компаньоните му.