— Не, не, това е тя — непоколебимо настояваше първият. — Имам приятел, който е прекарал една вечер с нея в Бас миналия юни. Изглежда точно така, както я описва.
— Хайде да я последваме.
— Невъзможно е Матилда да е била в Бас миналия юни — възрази третият. — Подочух, че кръстосва из континента с един от семейство Бъркли.
— Това преди, или след като е постъпила в манастир е било?
Сара не удостояваше с внимание тримата спорещи младежи, които я следваха. Щом зърна Уърти, тя мигом си проправи път към централната игрална зала. Устремната й походка възпираше множество мъже, които лъстиво й предлагаха пунш, канеха я на танц или я молеха за внимание. Някой пъхна чаша вино в ръката й и тя с усмивка я прие. Спря вихрения си ход да отпие от ароматната напитка, почувства как топлината приятно се разлива в жилите й. С грациозен жест повдигна дланта си с нахлузена на нея черна ръкавица, за да отмахне непокорен кичур, провесил се над челото й и ослепително се усмихна на тълпата, насъбрала се в полукръг около нея.
— Господа — изрече с гърлен глас тя, — вие сте очарователно елегантно общество, поласкана съм от вниманието ви, ала всички приказвате в един глас. Мога да изслушам само трима или четирима от вас.
Те ентусиазирано подновиха атаката си.
— Мис, бих ли могъл да ви съпроводя до стаите за карти…
— Един аперитив, красавице?
— Сандвич или цяла чиния?
— Ако желаете да изтанцувате един танц с мен?
Тя отклоняваше всички покани със сладко нацупена, игриво съжалителна гримаса.
— Може би по-късно. Трябва да поздравя един стар приятел, в противен случай сърцето му ще се пръсне от пренебрежението ми.
— По-скоро ще разбиете моето сърце — кокетно възкликна наконтен младеж и ескортът около нея направи опит да я последва, щом тя се отправи към дъното на залата, където стърчеше изправен Уърти.
Усмихната триумфиращо, Сара се представи галантно пред него с лек реверанс.
— Е? Какво ще кажете? — запита тя.
Фактотумът почтително й се поклони.
— Добре дошли в бара на Крейвън, мадам.
Той продължи да се взира изпитателно из залата. Сара леко свъси вежди и се приближи по-плътно до него.
— Търсите ли някого? — запита тя със свойствения си глас, проследявайки посоката на погледа му. — Случило ли се е нещо?
Уърти ненадейно прикова поглед в нея. Сне очилата си, грубо ги изтри с маншет и ги надяна отново, зяпнал я изумено.
— Мис Филдинг? — шокиран прошепна той. — Вие ли сте това?
— Разбира се, че съм аз. Нима не ме познахте? — запита сияещо тя. — Харесва ли ви преображението? Лейди Рейфорд е виновникът за всичко това.
Уърти се закашля, запелтечи нещо неразбрано и не успя да произнесе нито дума. Докато се взираше в пленителната й осанка, изправена в грациозна поза пред него, лицето му все повече пребледняваше от бащинска загриженост и неподправен ужас. Сара прие друга чаша пунш от прелитащия покрай тях лакей и жадно я пресуши.
— Мис Филдинг — опита се да я спре Уърти — този пунш е твърде силничък за вас. Ще наредя на Джил да ви сервира нещо безалкохолно…
— Не, желая да пия онова, което всички пият — тя приведе към него глава, докато дъхът й, с ухание на пресен плод, не замъгли стъклата на очилата му. — И не ме наричайте мис Филдинг. Мис Филдинг не съществува тази вечер.
Уърти безпомощно замънка и още веднъж неловко изтри очилата си. Никога не бе подозирал, че Сара Филдинг може да се преобрази в очарователна съблазнителка. Всичко в нея бе различно от преди — и гласът, и движенията й, всичките й маниери. Дори овалът на лицето й се бе променил. Докато той нагласяваше смутено очилата върху носа си, тя вече лекокрило пърхаше към другия край на залата, отвлечена от две дендита с вид на отегчени и развратни едновременно. Фактотумът започна да прави отчаяни знаци на Джил с надеждата, че ако Сара остане между тях двамата, те щяха да предотвратят приближаващата се опасност. Ако случайно я зърнеше мистър Крейвън…
Доловил тревогата в изражението на Уърти и лудото му ръкомахане, Джил бързо се приближи от другия край на осмоъгълната зала.
— Какво се е случило? — запита неспокойно младият мъж.
— Мис Филдинг е тук! Трябва незабавно да я открием сред тълпата.
Джил сви рамене — не виждаше причини за тревога.
— Навярно се е притаила в някой ъгъл и както винаги наблюдава и надава ухо за всичко наоколо.
— Мис Филдинг не прилича на себе си тази вечер — натъртено поясни Уърти. — Намира се в извънредно опасна ситуация, Джил.