— Говориш ми тъй, сякаш очакваш някоя неприятност — изсмя се Джил, силно развеселен. — Очарователната, спокойна девственица…
— Очарователната спокойна девственица е способна да завърти на малкото си пръстче целия клуб — просъска Уърти. — Открий я, Джил, преди да го е сторил мистър Крейвън. Облечена е в синя рокля, с черна маска на лицето.
— Та това отговаря на описанието поне на десетина дами тук — подсвирна Джил. — И мисля, че не бих могъл да я разпозная без очилата й — заангажиран от по-неотложен проблем, той хвана Уърти за ръка. — Между другото, знаеш ли какво чух малко след като дойдох тук? На бала може би присъства Матилда. Е, бих дал всичко на света, за да чуя как после мис Филдинг ще ни убеждава, че не съществува никаква Матилда!
— Намери я — изстена Уърти с прекършен глас.
— Матилда?
— Не, мис Филдинг.
— Добре, ще се опитам — промърмори Джил със съмнение в гласа и се зарея из множеството.
Уърти се озърташе трескаво наоколо за синята рокля на Сара, потропвайки нервно по пода с крак. Докато размишляваше дали да не алармира част от персонала, той дочу тих провлечен глас и кръвта се смръзна в жилите му.
— Търсиш ли някого?
Преглъщайки мъчително, Уърти изви очи към мрачното лице на Дерек Крейвън.
— Сър?
— Знам, че тя е тук — просъска Дерек, смарагдените му очи остро го пронизваха изпод черната маска, която беше надянал. — Зърнах я преди минута. Прокрадва се наоколо, за да ме открие, задава въпроси — хитра е като лисица. Надявам се да се сдържа да не убия тази мръсна кучка с голи ръце — или да не й направя белег на лицето, за да сме квит.
С ужас и облекчение едновременно Уърти осъзна, че ставаше въпрос за лейди Джойс Ашби.
— Лейди Ашби е имала наглостта да се появи на бала? — за миг той временно забрави за Сара Филдинг. — Ще заповядате ли да я изхвърля от клуба, сър?
— Още не — мрачно произнесе Дерек. — На първо време възнамерявам да си поговоря малко с нея.
Часът напредваше и атмосферата в клуба ставаше все по-нажежена. Оформяха се двойки от изискани дами и господа, развратници и проститутки, всеки диреше партньор за настъпващата симфония на нощта. Обикновено Сара биваше шокирана от нецензурните подмятания, разнасящи се отляво и отдясно, ала щедрото количество алкохол, което бе погълнала, бе обагрило сцената в розов оттенък. Тя примираше от смях пред похотливите остроти, които долитаха до слуха й, дори и от тези, които не разбираше. Тя често се сблъскваше с Дерек в претъпканата зала, докато накрая той не я отведе в един уединен кът зад една от мраморните колони. Обсипваха я с изкусителни покани за танц, ала Дерек ги отклоняваше със сардонична усмивка. Той я бе пожелал за прекарването на вечерта и без много да се церемони даваше на всекиго, който се опитваше да нахлуе в територията му, ясно да го разбере.
— Не си спомням да съм ви обещавала изключителни права да разполагате с компанията ми — промърмори Сара, сгушена в мъжествената извивка на рамото му. Тя чувстваше силното туптене на сърцето му, притиснато до гърдите й, и невероятната сила на тялото му. Мирисът на бренди, на колосаната му вратовръзка и благоуханието на смуглата му кожа се съчетаваха в опияняваща възбуждаща смес.
Дерек я стрелна отвисоко с развеселена усмивка.
— Желаете ли да бъдете с някой друг?
Сара се замисли.
— Не — отвърна тя със закачлив глас. — С никой друг на този свят.
Това бе самата истина. Съществуваше единствено тази вечер… тя бе всичко, което щеше да й остане като спомен за него. Посрещна изпитателният му поглед и докосна ревера на палтото му, поглаждайки го ненужно. В някакво отдалечено ъгълче на съзнанието й укоряващ глас се примесваше в сладостта на момента… Ето я нея, забавляваща се до полуда в двореца на греха с един вулгарен безделник.
Вулгарен безделник, който се канеше да я целуне.
Той прокара пръсти през къдриците й, разрошвайки бретона, сграбчи дланта й и горещо я стисна. Последва шумолене на коприна и кадифе, щом краищата на маските им се допряха и устните му докоснаха нейните. Отначало целувката му бе хладна и мила. Той умишлено се бавеше, вкусвайки от аромата й, бавно покривайки с устни нейните. Сара удивена си помисли за момент, че целувката му удивително наподобява тази на Пери.
Ала за миг всичко се промени. Устните му станаха пламенни и жарки, смело проникнаха в нейните, докато не ги разтвориха. Сара потръпна от удивление пред арогантното впиване на езика му. Нима така се целуваха всички? Смутена от интимността, тя го отблъсна и той вдигна глава. Смарагденият му поглед я прониза. В глъбините на зениците му горяха пламъчета подобно малки ярки свещици.