— Защото не мога… — той млъкна, дъхът хриптеше в гърлото му. — За Бога, не плачи! Не мърдай. Не плачи. Не се връщай обратно.
Сара се взря в него с блестящите си лазурносини очи. Чувстваше се като обезумяла, опиянена от чувства.
— Не желая да си тръгна — произнесе натъртено тя. Мускулите на Дерек потрепериха в усилието му да остане спокоен. Не желаеше да я нарани и да опропасти живота й, а беше толкова близо, толкова близо до границата да отхвърли всичките си задръжки, малкото почтеност, която притежаваше.
— Какво желаеш, Сара? Това ли? — той я подразни с тялото си, нахвърляйки се с грубо движение върху нея. — Това ще получиш от мен. Ще го направя с теб сега и ще те отпратя обратно в Кингсууд като продупчена патица. Това ли желаеш, да бъдеш обладана от такъв като мен? — той се нахвърли с тялото си отново, очаквайки да го помоли за пощада. Наместо това тя дълбоко пое дъх и инстинктивно вдигна колената си, за да образува люлка за него. Той изтри отронила се от очите й сълза. Изстена и приведе устни към лицето й, като облиза копринената капка влага. Неизбежното щеше да се случи. Той не бе в състояние да го спре.
Пъхна ръка под полата й, напипа ластика на пликчетата й и зарови ръце под тях. Обсипваше с жадни, ненаситни целувки седефенобелите й гърди и примамливата й алабастрова шия. Тя олицетворяваше всичко онова, което бе желал някога, красотата и жарта, извиващи се под хищните му гърди. Пръстите му опипваха гладката кожа на корема й, млечнобелите извивки на бедрата. Тя трепна уплашена, ала той я задържа върху дивана и замилва копринените къдрави косъмчета, докато меката сърцевина на тялото й не се поду и навлажни. Милвайки я нежно, той обсипа меките й плътни, податливо силни устни с целувки, изтласквайки ритмично и страстно дъха си. Тялото й се затърчи импулсивно и се устреми към неговото, устните й издаваха пламенни, необуздани стонове, които нажежаваха до пламък сетивата му.
Сара впи пръсти в сакото му и осъзна, че се опитва да разкопчае панталоните му. Времето сякаш бе спряло, подобно на лудо завъртян пумпал, хванат от непоколебим юмрук. Удоволствието се разпростираше по цялата й снага и се издигаше на широки, огромни огнени талази, тя се отдаваше изцяло на мъжа, който я желаеше, чиято мъжествена твърд се стремеше да проникне в нея.
— Сара — шепнеше той непрестанно, дъхът му пареше в ухото й.
— Мистър Крейвън? — тих мъжки глас разруши магията.
Сара трепна уплашено, осъзнавайки, че някой се е изправил на вратата. Тя се помъчи да се изтръгне от прегръдките на Дерек и се надигна на дивана, ала той я задържа, прикривайки я със снагата си. Бе на границата на безумието.
— Какво има?
Гласът на Уърти бе напрегнат. Извръщайки лице настрани, той заговори тихо и предпазливо.
— Не бих ви безпокоил, мистър Крейвън, ала разправят, че Иво Дженър се е появил в клуба. И тъй като съм осведомен, че иска да ви причини само неприятности, сметнах за свое задължение да ви информирам незабавно.
Дерек запази мълчание близо половин минута.
— Върви си. Аз ще се справя с Дженър… ако е тук — последните му думи бяха изстреляни със сарказъм, давайки на фактотума да разбере, че го подозираше в хитра уловка, само и само да отърве Сара.
— Сър, да приготвя ли екипаж, който да отведе… — Уърти направи пауза, не желаейки да спомене името на Сара.
— Да — лаконично отсече Дерек. — А сега излез, Уърти.
Фактотумът безропотно затвори вратата.
Сара не преставаше да трепери. Притисна ръце около широките му плещи и зарови лице във влажната кожа на шията му. Никога преди не бе изпитвала болката на неудовлетвореното желание. Болеше я. Чувстваше неподозирана до този миг болка, за която не съществуваше лек. Макар да бе подозирала грубост у Крейвън, той бе ласкав и нежен, силно бе притиснал снагата й и галеше гърба й.
— Проклет да съм — изсмя се безрадостно той. — След няколко минути ще бъдеш напълно спокойна.
Тя екзалтирано загърчи тяло срещу неговото.
— Н-не мога да си поема дъх.
Дерек здраво сключи ръце около хълбоците й и прилепи устни до слепоочието й.
— Не се вълнувай — прошепна той. Когато треперенето й намаля и опиянението отшумя, той рязко смени настроението си и грубо я изблъска встрани. — Наметни се — седна на дивана и притисна главата си с юмруци. — Когато се приготвиш, Уърти ще те закара у дома.
Тя затършува из дрехите си, пристягайки корсажа на роклята. Дерек я наблюдаваше безстрастно с ъгълчето на окото си, когато прикри гърдите си. Стана от дивана и закопча панталоните и сакото си. Приближи се до висящото над малката мраморна лавица над камината огледало, нагласи вратовръзката си и среса с пръсти разрешената си коса. Макар и крайният резултат да не бе безупречен, както преди, той изглеждаше представително. Сара, от своя страна, се чувстваше жалка. Роклята й бе измачкана, косата й се спускаше на разпилени къдрици, по врата и раменете. Бе готова да избухне в плач, ала скоро възвърна самообладанието си и гласът й прозвуча уверено: