— Навярно и двамата бихме могли да забравим за тази вечер.
— Лично аз го желая — мрачно произнесе той. — Но това, което ти споменах, важи и сега. Не се връщай обратно, мис Филдинг — той се запъти към вратата и внезапно се закова, за да просъска нещо яростно на фактотума, който го чакаше изправен на прага.
— Ако беше някой друг, щях да го застрелям. След като го превърна в пихтия — той напусна стаята с каменна физиономия, без да извръща глава.
Сара се пресегна за маската и я надяна на лицето си. Вратата беше затворена, ала тя знаеше, че Уърти е зад нея и я очаква. Бавно се изправи и оглади полите на роклята си. Държеше ръка на устните си, за да заглуши хлипанията, които застрашаваха да избухнат всеки миг. Бе изпълнена със самосъжаление, надвишавано единствено от омразата към мъжа, който я бе отхвърлил. „Не се връщай обратно“, повтаряше тя изречените му само преди миг думи, от оскърбление страните й пламнаха в пурпурночервено. Случвало й се бе да се дразни и ядосва, ала никога не бе изгаряла от такъв унищожителен яростен гняв. Само допреди няколко седмици не бе способна да изпитва такива чувства.
Ненадейно думите на Лили Рейфорд изплуваха в съзнанието й… Той е имал връзки с много жени… и щом възникне опасност да се привърже към някоя от тях, той я зарязва и си намира друга…
Може би в тази минута Дерек диреше друга жена, която повече би подхождала на изискванията му, каквито и да бяха те. При мисълта за това Сара пламна от възмущение. „Добре, мистър Крейвън, — процеди тя хладно с висок, треперещ глас — ако вие не ме желаете, ще намеря мъж, който да ме обикне. П-проклет да сте, и Пери Кингсууд също! Не съм нито светица, нито ангел, и… нямам намерение да остана повече «добрата женичка», за нищо на света! Ще върша онова, което ми харесва и никой няма да посмее да ми възрази!“ — ала мигом след това тя сведе надолу разгневен поглед. Уърти я чакаше отвън, за да я отведе с екипажа си. Нищо нямаше да е в състояние да го убеди да я остави тук.
Свъсила вежди, Сара се огледа в стаята. Формата й, четирите й, покрити с ламперия стени с тъпи ъгли й бяха познати. Напомняха й за друго помещение на горния етаж, чиято библиотека се открехваше към един от тайните коридори. Тук библиотека нямаше, ала паната притежаваха подобна форма… Тя бързо нахлузи ръкавиците си и пристъпи към стените, прокарвайки пръсти по краищата на ламперията. Натискаше, похлопваше с тях и диреше какъвто и да било знак за тайна врата. Тъкмо бе изгубила надежда, когато се натъкна на тясна пролука. Тя отмести триумфиращо паното напред и зад него се разкри потънал в мрачина коридор. Мърморейки доволно, пристъпи напред и залости вратата след себе си.
Като опипваше пътя си насред тесния коридор, тя извървя няколко метра и се закова при звука на тракането на съдове и сребро. Дочу приглушения, настойчив глас на мосю Лабарж, шефа на кухнята. Шумовете идваха от срещуположния край на стената. Той крещеше на някакъв безпомощен лакей, който явно бе залял рибата с неподходящ сос.
Сара нямаше никакво намерение да се появи триумфиращо в кухнята, поради това заобиколи скритата врата и продължи пътя си напред. Стъпките й я отведоха пред малка ниша, явно водеща към някоя от рядко посещаваните стаи за хазарт. Прилепи ухо към правоъгълния контур на вратата и надзърна през шпионката. Изглежда стаята бе празна. Сара заби нокти в процепа на ламперията и задърпа паното, докато то не се открехна с протестиращ скрибуцащ звук. Полите й прошумоляха на прага. Пусна предпазливо резето, за да се слее със стената и нададе победоносен вик.
Ненадеен глас я накара да трепне.
— Твърде интересно.
Тя стъписано се извърна и съзря непознат мъж в стаята. Той бе набит и висок, с гладко избръсната брадичка и рижаво червеникава коса. Свали маската си, иззад която се показа привлекателно, ала съсипано от белези лице, с чип нос и несиметрична усмивка. В говора му се долавяше силен акцент на кокни. Произнасяше „в“ като „уъ“ — точно както правеше и Дерек в някои случаи. Макар да се таеше нещо потайно и коварно в светлосините му очи, усмивката му бе толкова обаятелна, че Сара мигом престана да се бои. Друг кокни във великолепно ушити дрехи, помисли си тя.