Тя приглади разчорлената си коса и предпазливо му се усмихна.
— Криете ли се от някого? — прямо го запита тя и кимна към затворената врата.
— Може би — отвърна непринудено той. — А вие?
— Определено да — тя приглади няколко от непокорно спускащите се къдри назад и ги прибра с ръка зад ушите си.
— Навярно от някой мъж — предположи той.
— От кого другиго? — тя вдигна със светски маниер рамене. — А вие защо се криете?
— Да кажем, че не съм любимец на Дерек Крейвън.
Сара внезапно горчиво се изсмя.
— Нито пък аз.
Той се ухили и посочи към бутилка вино върху една от масите за хазарт.
— Да пийнем — той напълни една чаша и й я подаде. Надигна направо бутилката и запреглъща рядко срещаната марка с нехайство, което би накарало всеки французин да извика.
— Хубава напитка — изкоментира той. — Макар и всяка да ми се нрави.
Сара наклони глава назад и притвори очи, наслаждавайки се на възхитителния вкус в устата си.
— Най-хубавото за мистър Крейвън — продължи коментара му тя.
— Надуто говедо е нашият Крейвън. Макар и никога да не си позволявам да обиждам човек, от чийто запаси пия.
— Великолепно казано — увери го Сара. — Обиждайте го както си искате.
Непознатият я изгледа с нескрито одобрение.
— Сладко парче си ти. Значи Крейвън те е зарязал?
Накърнената гордост на Сара бе поласкана от възхитения му взор.
— Не е имало за какво да ме зарязва — призна тя, вдигайки чашата вино към устните си. — Мистър Крейвън не ме желае.
— Смахнат глупак — възкликна непознатият и подканващо й се усмихна. — Ела с мен, малко сладурче, и ще те накарам да забравиш за него.
Сара се изсмя и поклати глава.
— Не съм убедена.
— Заради очуканата ми мутра, нали? — той със съжаление потърка съсипаното си лице. — Бил съм изпращан в ада не един път.
Щом осъзна, че непознатият си е въобразил, че е отхвърлен заради грозотата си, Сара бързо го прекъсна.
— О, работата съвсем не е в това. Убедена съм, че много жени биха ви сметнали за привлекателен и… споменахте „изпращан в ада“? Не е ли това термин от бокса?
Придавайки си важност, той изпъчи гърди.
— Даже в тоя миг мога да разбия мутрата на всеки гамен. Публиката препълваше редиците, за да ме, гледа в… Съсекс, Нюмаркит, Ланкашър… — той гордо вирна чипия си нос. — Три пъти са ми чупили хрущялите на лицето. Почти всяка частичка върху него е била строшавана. Един път едва не ме лишиха от разум.
— Колко очарователно! — възкликна Сара. — Никога не съм се срещала с боксьор през живота си. Не съм присъствала дори на мач.
— Ще ви заведа някой път — той изстреля няколко въображаеми серии крошета във въздуха. — Не съществува нищо по-вълнуващо на света от един мач, особено когато на него се лее бордо — щом забеляза, че тя не разбира термина, той се ухили и обясни — кръв.
Сара потръпна от отвращение.
— Не обичам кървавите сцени.
— Това прави борбата възбуждаща. Лично аз съм проливал кофи от кръв по време на мач. Само едно кроше и фшшшш! — той изобрази с жест кръв, стичаща се от носа. — Когато кървиш, ти плащат повече. Както и да е, боксът ме направи богат.
— С какво се занимавате сега?
Той хитро намигна.
— Съдържател съм на собствен игрален клуб, на Болтън Роу.
Сара се прокашля и намести очилата си.
— Собственик сте на хазартен клуб?
Той пое дланта й и я целуна.
— Иво Дженър е на вашите услуги, мадам.
Глава пета
Сара сне маската си и впери невярващ поглед в него. Дяволитото пламъче в очите на Дженър бе сменено от почуда, когато се взря в лицето й.
— Каква красавица си — промърмори той.
Сара внезапно избухна в смях.
— Иво Дженър? Не приличате на образа, който предварително си бях създала за вас. Вие всъщност сте доста очарователен.
— Охо, ще ви очаровам и под гащите си тази вечер, ако ми предоставите възможност — той се приближи до нея и напълни изпразнената й чаша щедро с вино.
— Вие сте грубиян, мистър Дженър.
— Такъв съм си — охотно се съгласи той.
Сара не обърна внимание на виното, облегна се на стената и скръсти ръце на гърдите си.