— Мисля, че би било благоразумно да напуснете клуба колкото е възможно по-бързо. Мистър Крейвън ви дири под дърво и камък. Защо се появихте тук тази вечер? Вероятно, за да извършите някоя пакост?
— Не бих и помислил! — той изглеждаше оскърбен от самата мисъл за това.
— Чувала съм от персонала, че постоянно търсите начин да внедрите свои агенти тук и алармирате полицията да нахлува в разгара на играта… Да, носят се дори слухове, че миналата година сте причинили пожар в кухнята!
— Мръсни лъжи! — погледът му пробяга по полуоголения издут овал на гърдите й. — Не съществуват никакви доказателства, че съм замесен в тая история.
Сара му хвърли подозрителен поглед.
— Някои даже подозират, че сте наели убийци да нападнат мистър Крейвън в бордеите и да обезобразите лицето му.
— Не! — възкликна той с възмущение. — Не съм бил аз. Всеки знае за попълзновенията на Крейвън към дамите от висшето общество. Някоя жена му е сторила всичко това — той подсмръкна. — Дръпни котката за опашката, и тя ще те одере. Ето какво се е случило с лицето на Крейвън — той арогантно се усмихна. — Може и да сте била вие, а?
— Не съм била аз — възрази Сара с досада. — Първо на първо, не притежавам капчица синя кръв в жилите си — което напълно лишава мистър Крейвън от интерес към мен.
— Точно затова и още повече те харесвам, сладурче.
— От друга страна — продължи тя раздразнено — никога не бих си помислила да обезобразя лицето на мъж, само защото не ме е харесал. И не бих преследвала никого, който ме е отхвърлил. Притежавам достатъчно гордост, за да го сторя.
— И така трябва да бъде — Иво Дженър гърлено се засмя. — Държиш се на цената на една проститутка. Забрави за Крейвън. Позволи ми да те заведа на по-добро местенце от това. В моя клуб. Баламурите там не са толкова рафинирани — ала играта е разгорещена и има ’сичко, което желаеш за пиене — и никакви Дерек Крейвъновци.
— Да отида някъде с вас? — изумена запита Сара и вдигна чашата с вино към устните си.
— Предпочиташ да останеш тук — парира я той.
Сара отпи от ароматната течност, съзерцавайки го иззад ръба на чашата си. Почувства се по-добре от преди, с по-бистра глава. Той е прав, помисли си тя. Не съществуваше никаква възможност да остане повече в бара на Крейвън, нито дори с Уърти и може би с целия персонал, който гореше от желание да я „изпроводи“. Още повече, това щеше да бъде отлична възможност да продължи проучванията си в хазартните клубове. Разбира се, Иво Дженър не бе мъж, на когото можеше да се довери. Ала с какво отстъпваше на Дерек Крейвън? И — колкото и по детски отмъстително да бе това — мисълта да се сприятели с най-върлия враг в бизнеса на Крейвън не бе лишена от известна привлекателност. Сара надяна отново маската си и решително кимна на Дженър.
— Съгласна съм, мистър Дженър. Бих желала да посетя вашия клуб.
— Иво. Наричай ме Иво — Дженър широко се ухили и нахлузи собствената си маска.
— Надявам се да си тръгнем, без да ни спипат.
— Необходимо е да се забавим на главния вход. Трябва да си взема пелерината.
— Ще ни спрат — предупреди я той.
— Не мисля — тръсна глава тя и го изгледа с дръзка усмивка. — Чувствам се късметлия тази вечер.
Той се изкиска и протегна подканващо длан.
— И аз, скъпа.
Те прекосиха главните зали сред гъмжилото от гости, без да им трепне окото. Дженър умело маневрираше с новия си трофей встрани от разбунения мравуняк посетители, разменяйки шеговити подмятания и заплахи, пробивайки си уверено път сред множеството. Ръка за ръка със Сара той се озова край главния вход на клуба. Спряха се да поискат пелерината на Сара от Елисън, иконома.
Елисън се зачерви от възбуда, когато съзря скъпата гостенка.
— Мис Матилда! Нима си тръгвате толкова скоро? Не може да бъде!
Сара дяволито му се усмихна.
— Получих по-интригуващо предложение. Всъщност, в друг клуб.
— Виждам — икономът сведе с разочарование очи. — Тогава навярно ще си поискате пелерината?
— Да, ако обичаш.
Щом икономът се завтече да донесе пелерината й, Дженър дръпна Сара встрани.
— Нарече те Матилда — произнесе той със странен глас.
— Да, така е.
— Ето коя си била ти! Матилда? Тази, за която са написали книга?
— В известен смисъл — отвърна Сара с неудобство. Това бе определено изопачена представа за истината. Тя не можеше да му разкрие истинското си име. Никой не биваше да узнае, че добродетелната, почтена мис Сара Филдинг е присъствала на бал, замаяла се е от пиене и се е запознала с мъж с лоша репутация. Ако мълвата достигнеше до Пери Кингсууд или до майка му… При тази мисъл тя изтръпна.