Дженър забеляза неволното движение на раменете й, пое пелерината й и почтително я загърна с нея. Като вдигна буйната й, непокорна къдрава коса, той я положи върху гладкото кадифе.
— Матилда — дълбоко си пое дъх той. — Жената, която ’секи мъж в Англия желае.
— Доста преувеличавате, мистър Дженър… ъ-ъ… Иво.
— Дженър? — дочул последните думи, икономът изгледа остро маскирания придружител на Сара. — О, не. Мис Матилда, не казвайте, че си тръгвате с този развратен, опасен грубиян…
— Чувствам се много добре — успокои го Сара, като поглади нежно ръката на иконома. — А мистър Дженър е наистина много сладък.
Елисън енергично запротестира.
— Мис Матилда, не мога да ви позволя…
— Тя е с мен — грубо го прекъсна Дженър и хвърли разярен поглед към иконома. — Никой не може да ме задържи — той умело задърпа Сара със себе си и се спусна бързешком по предните стъпала към редицата чакащи екипажи.
С помощта на Дженър и един лакей в леко протрита униформа, Сара се качи в каретата в черен и бургундско червен цвят. Макар интериорът да бе представителен, той трудно можеше да се сравни с луксозно и безупречно обзаведените екипажи, с които бе свикнала да пристига в бара на Крейвън. Сара леко се усмихна, като си помисли колко се бе разглезила за тези последни няколко дни. Апетитни ястия, превъзходни френски вина, безупречно обслужване и цялото това изобилие на Крейвъновия клуб… Той определено контрастираше във всяко отношение на Грийнууд Корнърз.
Тя с неудобство се взря в наетото си бално облекло. Бе самонадеяно, неделикатно, фриволно от нейна страна да хвърля Уърти и лейди Рейфорд в тревога. Не й подобаваше. В последните няколко дни тя се бе променила, и то не към добро. Крейвън бе прав — тя трябваше да се завърне на село възможно по-скоро. Родителите й щяха да изпитат срам, ако научеха за поведението й, а Пери… Сара разтревожена прехапа устни. Пери би я осъдил за подобно държане. Той принадлежеше към старата школа, която учеше, че естествените потребности и животинските нужди следва да бъдат стриктно направлявани и никога да не вземат превес над интелекта.
Сара уморено се облегна на плоските възглавници. Мистър Крейвън сега навярно я презираше, мина й през ума. Неволно си припомни за изгарящата сладост на ръцете му върху кожата й и за жарката дамга на устните му. Раменете й потръпнаха и сърцето й лудо заби. Бог да й прости, ала тя не съжаляваше за нищо, никой не бе в състояние да й отнеме спомена, който щеше да остане в нея завинаги, дори да бе приютена в безопасност в родното си селце. Когато остарееше някой ден, отпусната ведро и спокойно на люлеещия се стол в дъното на хола, слушайки бърборенето на внучките си по адрес на техните красиви ухажори, тя щеше тайно да се усмихва при мисълта, че е била целувана някога от най-порочния мъж в Лондон.
Мислите й бяха прекъснати от жуженето на тълпа, скупчила се пред клуба. Тя навъсено се вгледа в насъбралите се карети и облечените в черна официална униформа фигури, наобиколили сградата.
— Какво става? — тя продължаваше да се взира в блъсканицата, докато каретата на Дженър ловко извиваше встрани. — Това полиция ли е?
— Може би.
— Значи нахлуват в клуба? По време на бал?
Светлосините очи на Дженър удовлетворено блестяха.
— Изглежда е така.
— Вие сте виновен за това! — възкликна тя.
— Аз ли? — невинно запита той. — Аз съм обикновено крупие, скъпа — ала самодоволната му, глуповата усмивка го издаваше.
— О, мистър Дженър, постъпвате извънредно зле — скастри го тя, след като екипажът задрънча надолу по улицата. — Не разбирам какво целите с това! Бедният мистър Крейвън бе достатъчно напрегнат тази вечер…
— Бедният мистър Крейвън? — повтори като ехо възмутено той. — О… вие, жените! На негова страна ли сте вече?
— На ничия страна не съм — Сара го измери с дълъг неодобрителен поглед. — Доколкото виждам, вие двамата доста си приличате.
— Набег на полицията! — изкрещя някой в клуба, щом офицерите се стълпиха пред главния вход. Щастливото вълнение на бала премина в хаос и неразбория. Гостите се засуетиха в безредни групички из залите, докато персоналът сръчно застилаше масите и скриваше картите, заровете, дъсчиците за крибедж и чашите зад гишетата. Полицаите се втурнаха в клуба наперено и агресивно, като се поспираха да позяпат полуразголените проститутки. С крадливи движения те се присягаха към запасите на богатия бюфет и скъпите вина — рядко удаваща се възможност да вкусят от тях.