Дерек се вторачи в мястото на ръкава си, където го бе докоснала допреди миг, макар и бързо, да бе отдръпнала ръката си. Кръстоса дългите си нозе и заби поглед в земята. Тежък смолист кичур коса се разпиля върху челото му.
— Бях на шест години момче за чистене на комини, ала един ден не можах да се измъкна от комина — при спомена за това усмивка пробяга по лицето му. — Нямате представа що за ад е това да бъдеш приклещен в комин.
— И как се измъкнахте оттам? — ужасена попита тя.
— Запалиха наръч слама под мен. Едва не ми се откъсна главата, докато изкатеря този комин — той късо се изсмя. — След това работех по доковете — товарех щайги и кутии. Понякога ми даваха да изчистя люспите на изкормената риба или ринех тор и я пренасях от конюшните на пристаните. Не знаех какво е баня, или душ — той хвърли поглед към нея и се ухили на изражението й. — Вонях така, че и мухите предпочитаха да не кацат по мен.
— О, Боже — леко простена тя.
— Понякога отпушвах канали… или крадях стоки от пристанището и ги продавах на черноборсаджиите. Не се отличавах много от другите момчета в бордеите. Всички правехме необходимото, за да оцелеем. Ала имаше един… казваше се Джем… дръгливо хлапе с лице като на маймуна. Един ден забелязах, че той се справя по-добре от останалите. Снабди се отнякъде с дебело палто, имаше винаги храна, за да напълни стомаха си, дори се шляеше понякога по улиците с проститутка под ръка. Отидох и го запитах откъде намира пари — лицето на Дерек се промени, стана грубо, чертите му до неузнаваемост се изкривиха. И от цялата му красота не остана и следа. — Джем ми призна. По негов съвет реших да опитам късмета си във „възкресителните служби“.
— Вие… сте се присъединили към църквата?
Дерек й хвърли сепнат поглед и се запревива от смях. Когато тя запита какво означава това, той направо се бе препънал на две, мъчейки се да си поеме въздух.
— Не, не… — след като изтри с ръкав очите си, той най-сетне съумя да се овладее. — Ринех кокалдаците — обясни й той.
— Не разбирам…
— Мародерствах. Изравях трупове от гробниците и ги продавах на студентите по медицина — странна усмивка пробяга по устните му. — Удивена си, нали? И отвратена.
— Аз… — Сара се опита да сложи ред в мислите си. — Не бих казала, че го н-намирам за твърде приятно.
— Напротив. Това бе далеч по-приятна работа. Аз съм много ловък крадец, мис Филдинг. Джем твърдеше, че мога да открадна дори искрицата от окото на Сатаната. Бях добър гробокопач — ефикасен и надежден. Справях се с по три на нощ.
— Три какво?
— Три трупа. По закон студентите по медицина могат да използват само труповете на осъдените на смърт престъпници. Но те не им бяха достатъчни. Така че ми плащаха да ходя до гробищата близо до болниците и приютите и да им доставям най-пресните трупове, които можех да намеря.
— И колко време продължи това? — запита Сара, потръпвайки от ужас.
— Близо две години — докато не заприличах на труповете, които крадях. Блед, изпосталял, като крачеща смърт. Спях през деня и ставах да мародерствам през нощта. Никога не работех при пълнолуние. Твърде светло бе. Винаги съществуваше опасност да бъдеш застрелян от пазачите на гробищата, които естествено, не гледаха с добро око на подобен занаят. Когато не можеше да работя, се сгушвах в някой ъгъл на местната кръчма и се наливах толкова, колкото можеше да поеме стомахът ми — опитвах се да забравя с какво се занимавам. Бях малко суеверен. След като обезпокоих толкова люде във вечния им покой, започнах да си мисля, че съм преследван от призраци.
Той говореше с безизразен глас, сякаш разказваше за нещо, което няма нищо общо с него. Сара забеляза, че бузите му са поруменели. Обърканост, самопрезрение, гняв… Можеше само да се досети за чувствата, които бушуваха в него. Защо й признаваше толкова лични, трудно произносими на глас истини?
— Струваше ми се, че дълбоко в себе си съм мъртъв — призна той. — Или че съм получовек. Ала парите ме караха да се връщам там отново и отново, докато веднъж не сънувах кошмар, който внезапно сложи край на всичко. След това не стъпих никога повече в гробище.
— Какъв бе той? — запита Сара тихо, ала той само поклати глава.
— След „възкресителния“ ми период опитах други начини за изкарване на пари — всичките един от друг по-отвратителни. Ала не съвсем. Нищо не бе по-гнусно от онова, което бях сторил. Даже убийството.
Тогава той спокоен се смълча. Луната бе потулена от облаци, небето бе сякаш, изрисувано в приглушените тонове на сивото и виолета. Някога това е била една от нощите, в които той се е промъквал да осквернява гробниците. Сара се взираше в мъжа, застанал близо до нея, с коса, блестяща като кехлибар под светлината на запалена лампа, сърцето й лудо биеше, а дланите й бяха овлажнени. Ледена пот заструи по гърба й и подмишниците й. Той бе прав — тя бе отвратена от нещата, които беше извършил. А без съмнение, съществуваха и много други, които още не беше споделил с нея.