Тя се бореше с противоречивите си емоции, като се опитваше да го разбере, а най-вече да не изпитва страх от него. Каква наивница бе. Никога не си бе представяла, че той е способен на толкова ужасни неща. Колко ли страдания бяха изпитали семействата на жертвите — а те спокойно можеха да бъдат от нейното семейство, нейни роднини. Той бе отговорен за болката на толкова много хора. Ако някой й бе описал такъв мъж, тя би заявила, че е безвъзвратно загубен, неспасяем.
Но… той не бе напълно покварен. Бе я проследил тази вечер, боейки се за безопасността й. Бе отказал да се възползва от слабостта й в клуба, в мига, когато нищо не можеше да ги спре, освен бледо мъждукащите остатъци от собствената му съвест. А допреди миг, докато плачеше, той бе мил и нежен с нея. Сара слисано поклати глава, не знаейки какво да мисли.
Крейвън бе извърнал лице, ала във всяка черта на позата му се четеше недвусмислено предизвикателство. Сякаш изчакваше присъдата си. Преди да е осъзнала какво прави, Сара се пресегна към смолистата му коса, леко накъдрена на тила. При допира на ръката й той сякаш престана да диша. Мускулите му се отпуснаха под връхчетата на пръстите й. Тя усещаше бликналата жар по овладяната му маска и мъчителната му борба да прикрие чувствата си.
След минута той впери поглед в нея с горящите си смарагдени очи.
— Ти, малка глупачко. Не желая да ме съжаляваш. Опитвам се да ти внуша…
— Не ви съжалявам — тя бързо отдръпна ръка.
— Опитвам се да ти внуша, че всичко, което лежи между мен и връщането ми към някогашния ми образ отново, са купища пари.
— Навярно сте натрупали цяло състояние.
— Не достатъчно… — разгорещено възрази той. — Парите никога не са достатъчни. Ако притежаваш душичката на премръзнало врабче, ще ме разбереш.
Сара свъси вежди. Почувства нарастващо напрежение в гърдите си, докато не избухна в гняв, подобен на неговия.
— Всичко разбирам! Имате желанието и волята да оцелеете, мистър Крейвън. Как мога да ви обвинявам за това? Не одобрявам нещата, които сте извършили, но не съм лицемерка. Ако бях родена в мръсен бордей, навярно щях да стана проститутка. Познавам достатъчно добре живота, за да проумея, че не сте имали богат избор. Всъщност… аз… ви се възхищавам за това, че сте се издигнали от такива дълбоки низини. Малцина биха притежавали волята и силата да го постигнат.
— Нима? — той мрачно се усмихна. — Малко по-рано днес ме попита за комитета ми от дарителки. Ще ти обясня. Повечето от техните съпрузи си имат любовници и нощем ги оставят сами в леглата. Аз обслужвах тези дами за известна сума. Натрупах цяло състояние. Бях толкова добър като проститутка, колкото и като крадец.
Кръвта се отдръпна от бузите на Сара. Щом забеляза реакцията й, той тихо се изсмя.
— Все още ли се възхищаваш от мен?
Сара вцепенена си припомни разговорите си с проститутките, с които бе обсъдила характера на Матилда. Те имаха същото изражение на лицата си, каквото Крейвън сега пусто, безнадеждно.
— Когато се нуждаех от още пари за финансирането на клуба си — продължи Крейвън — изнудвах някои от тях. Никой достопочтен благородник не би желал да узнае, че съпругата му си е играла с мен в леглото. Ала най-странното бе, че изнудването не намаляваше чара ми. „Приятелствата“ продължиха, докато клубът бе построен. Бяхме в доста цивилизовани отношения и постигнахме споразумение с моите дарителки.
— Например, лейди Рейфорд — пресече го грубо Сара.
— Не, тя не бе от тях. Аз и тя никога… — той махна нетърпеливо с ръка и закрачи около нея, сякаш ги разделяше огнена стена. — Не съм искал това от нея.
— Защото сте я обичали — коментарът й увисна без отговор и Сара настъпателно продължи. — А тя е една от многото, която изпитва силни чувства към вас… както и мистър Уърти, Джил, дори проститутките на клуба.
— Те се пораждат в резултат на огромните им заплати.
Сара пренебрегна злъчния му сарказъм и твърдо го изгледа.
— Мистър Крейвън, защо ми разкрихте всичко това? Вие няма да приемете съчувствието ми — а аз няма да ви презра. Какво очаквате от мен?