Той се спря насред крачката си, преодоля невидимата бариера между тях и я хвана с длани. Ръцете му болезнено притиснаха раменете й.
— Искам да си отидеш. Тук не се намираш в безопасност. Докато си в Лондон, няма да съумея да те предпазя от себе си — погледът му пробяга по вълнистия водопад на косите й, но нежното й, деликатно лице, впи се в обърканите й зеници. С внезапен стон той я притегли към себе си и зарови лице в косите й. Сара притвори очи, в главата й забушуваха разногласни, шеметно преплитащи се мисли. Тялото му бе твърдо и силно, наклонено към нея, за да заличи огромната разлика в ръста им. Тя чувстваше как той трепери от страстния порив на желанието. Шепнеше в ухото й с натежал от мъчителен копнеж глас. — Трябва да си заминеш, Сара… защото искам да те задържа така в прегръдките си, докато кожата ти не се слее с моята. Искам те в леглото си, уханието ти върху чаршафите ми, косите ти, разпилени върху възглавницата. Искам да отнема твоята невинност. Господи! Копнея да унищожа девствеността ти, каквато и да е цената, която трябва да платя!
С полуослепял от желание поглед Сара прилепи длан до бузата му и помилва наболата четина на брадата му.
— Ами ако аз сама желая срама? — прошепна тя.
— Не! — извика страстно той и впи устни в нежната плът на шията й. — Ако станеш моя, бих те превърнал в нещо, в което не би се познала. Би те боляло по начин, който не можеш да си представиш. Не мога да позволя това да се случи. Но не си мисли, че не те желая — ръцете му я привлякоха по-плътно и двамата задишаха тежко и мъчително. Мъжествената му твърд пламтеше срещу нея.
— Това е за теб — шепнеше на пресекулки той. — Само за теб.
Той сграбчи дланта й и я притисна към гърдите си. Дори през дебелината на плата тя чувстваше лудото биене на сърцето му. Изви тяло, за да се притисне по-плътно до него и той долови парещия й дъх.
— Един мъж никога не трябва да се приближава толкова близко до ад като този — с пресечен от възбуда глас шепнеше той. — Ала дори дяволът да нашепва в ухото ми да те взема, не бих могъл да го сторя.
— Моля ви — изхлипа тя, като не знаеше дали молбата й бе той да си отиде или да остане с нея.
Думичката сякаш го доведе до границата на лудостта. Той притисна устни до нейните с изтерзан стон, езикът му лудо пробяга по нежната й и чувствителна кожа. Тя обви главата му с ръце и зарови пръсти из гъстите му, тъмни кичури и ги притисна, сякаш искаше завинаги да го задържи до себе си. Все още чувстваше туптенето на сърцето му срещу почти премазаните си от неистовите му прегръдки гърди. Той разтвори с твърдото си бедро полите й, търсейки интимното й място. Сара не помнеше колко дълго останаха така и се целуваха, устните му бяха ту нежни, ту груби, ръката му безпрепятствено се движеше, пъхната в отвора на пелерината й. А нейните нозе се огъваха от сладостна тръпка — знаеше, че единствено ръцете му, обвити около нея, я държат изправена.
Той приглади косите й назад и прилепи чело в нейното — тя почувства натиска на шевовете на раната му върху кожата си.
— Произнеси името ми. Произнеси го поне веднъж.
— Дерек.
Той застина за миг неподвижен. Дъхът му обгаряше брадичката й. В следващия миг той нежно я целуна по притворените клепачи, ресниците й затрепкаха срещу устните му.
— Ще те забравя, Сара Филдинг — грубо произнесе той. — Независимо какво ще ми коства това.
Един последен миг от онази вечер се бе запечатал ярко в паметта на Сара. Той я бе отвел до дома на Гудмънови — тя, седнала отстрани на седлото. Бе заровила лице в гърдите му, прилепила тяло до неговото. Дори във ветровития мраз на въздуха тялото му сякаш пламтеше с горещината на нажежен въглен. Спряха се встрани на улицата и той разтвори здравия възел на ръцете й и ги пое, за да й помогне да слезе.
Започна да вали кротък сняг. Крехките бели снежинки танцуваха във въздуха и кацаха леко на земята, издавайки нежен, едва доловим звук. Крейвън се протегна и помогна на Сара да стъпи на земята. Няколко снежинки се бяха вплели в косите му и бързо се стопиха, уловени в ласото на черните му кичури. Белегът му личеше повече от всякога. Сара копнееше да притисне устни до раната му като последен спомен за вечерта, в която го бе срещнала. Гърлото му бе мъчително вцепенено. Очите й засмъдяха от сдържаните сълзи.
Той бе толкова различен от галантните рицари в романтичните й фантазии… Той бе мрачен, опетнен, наранен подобно диво животно, крайно несъвършен, съзнателно бе разбил всичките й илюзии, които си бе изградила за него, изваждайки наяве тайното си минало като най-страшен ужас. Целта му бе да я отблъсне от себе си. Но наместо това тя се бе привързала още по-силно към него, сякаш зловещата истина ги бе свързала в по-силна и страстна интимност.