Изпровождайки я по стъпалата към Гудмъновия дом, Крейвън се спря, за да огледа за последен път разчорлената й коса, бузите й, горящи от допира на наболата му брада, подпухналите й от целувките му устни. Леко й се усмихна.
— Изглеждаш тъй, сякаш с теб са си играли полк от потеглящи на път моряци.
Сара се взря в пламтящите му зелени очи. Знаеше, че ще я преследват винаги.
— И няма да те видя никога повече, нали? — дочу тя слабия звук на гласа си, сякаш иззад непрозрачна мъгла.
Нямаше нужда от отговор. Той пое дланта й като скъпоценна вещ и я вдигна толкова леко към устните си, че тя я почувства безтегловна и рееща се из въздуха. Жарта на дъха му проникна в кожата й. После пусна ръката й и погледът, който й отправи, разкри глъбините на жадуващата му, копнееща, горчива душа.
— Сбогом, мис Филдинг — произнесе той с одрезгавял глас. Извърна се и закрачи напред. Сара наблюдаваше в смразената тишина как той кацна леко върху седлото и потегли по улицата надолу, докато силуетът му не се стопи в очите й.
Глава шеста
В деня след завръщането си в Грийнууд Корнърз Сара изброди една миля по замръзналите дири на каруците през гористата местност, която отделяше семейната й къщурка от малкото селце Кингсууд. По пътя тя вдъхваше дълбоко кристалночистия въздух, наситен с тръпчивото ухание на борова смола и девствено бял сняг.
— Мис Филдинг! — дочу тя фалцетния глас на едно момче зад нея. — Как прекарахте в Лондон?
Тя се извърна и се усмихна на младия Били Ивънс, синът на мелничаря.
— Лондон е вълнуващ град — отвърна тя. — Но ти не си ли на училище по това време на деня? — тя го стрелна с присмехулно подозрителен поглед, защото не му бе за пръв път да изклинчва от часовете.
— Изпратиха ме да взема една книга от дома на пастора — бодро обясни той. — Как върви романът ви, мис Филдинг?
— Едва съм го започнала — призна Сара. — Смятам да го довърша до лятото.
— Ще кажа на мама. Тя харесва книгите ви — макар че трябва да ги крие от татко.
— Защо?
— Той не обича тя да чете такива книги. Казва, че може да й хрумне да избяга от къщи като Матилда.
Двамата се разсмяха и Сара разроши рижавата коса на момчето.
— Тя никога няма да го стори, Били. Освен това, Матилда в края на грешния си път едва не се хвърля от моста — защо й е на майка ти да бяга?
Той й се усмихна с дяволита, нащърбена усмивка.
— Тогава предполагам, че няма да напускате повече мистър Кингсууд.
Тя се приведе към него.
— Мислиш ли, че съм му липсвала? — запита тя със заговорнически шепот. За нейна радост страните на Били ярко почервеняха под огнено морковената му коса.
— Попитайте го самата вие — отвърна той и изприпка надолу по пътя.
— Възнамерявам да го сторя незабавно — тя пое отново с ленива походка и тъга в душата си. Ето мястото, към което принадлежеше, мястото, където всичко й бе родно и познато. Познаваше извивките на всяка пътечка, поляна и поточе. Бе в близки отношения с всекиго в селото, знаеше и историите на семействата, които го обитаваха. Грийнууд Корнърз бе прекрасно селце. Ала това завръщане у дома бе далеч по-различно от другите. Наместо облекчение и радост тя чувстваше в себе си празнота, сякаш бе оставила зад гърба си някаква жизненоважна част от себе си. Дори обичливите усмивки на родителите й не можеха да излекуват тъгата й. Копнееше да види Пери тази сутрин — надяваше се той да й дари спокойствието, от което се нуждаеше.
Сърцето й заби учестено, щом приближи дома на Кингсууд. Това бе очарователно селско имение, с бръшлян, увит около украсения с гипсови орнаменти фронтон. Вътре стаите бяха декорирани семпло, стените бяха боядисани във фините нюанси на охрата, кафявото и граховозеленото. През топлите сезони майката на Пери, Марта, можеше най-често да бъде намерена в градината в задния двор на имението, грижейки се за своите билки и зеленчуци. Зимните месеци тя прекарваше над везмото си в дневната, приседнала до светлината и топлината на огъня в камината. А Пери, разбира се, се уединяваше в библиотеката, надвесен над любимите си исторически книги и поезия.
Сара похлопа на вратата и изстърга обувките си встрани на стъпалото. След минута-две Марта Кингсууд цъфна на вратата. Тя бе привлекателна жена със сиво-сини очи и коси, някога руси, а сега изсветлели до блед ванилов оттенък.