Дружелюбното й, лъчезарно гостоприемно изражение се стопи, щом разпозна Сара.
— Както виждам, върнала си се от своите скитания.
Посрещайки острия поглед на по-възрастната жена, Сара бодро се усмихна.
— Не съм скитала. Правех проучвания за романа си — в съзнанието й постоянно се въртяха съветите на собствената й майка, Кети, които й бе дала преди няколко години:
— Внимавай как разговаряше тази жена, Сара. Познавам Марта от детската си възраст. Тя би те насърчила да й се довериш, ала след това би намерила начин да те удари с твоите камъни по твоята глава.
— Но аз никога не съм й давала повод да ме мрази — бе изразила протеста си Сара.
— Имаш любовта на Пери, скъпа. Тази причина е достатъчна.
Оттогава Сара бе осъзнала, че майка й е права. Останала вдовица няколко години след раждането на Пери, Марта бе посветила живота си на сина си. Когато се намираха заедно в една стая, тя постоянно се суетеше около него със зле прикрита ревност, която караше Сара да се чувства неудобно. Пери се бе примирил с покровителството на майка си — знаеше, че тя изпитва дълбока антипатия към всекиго, който отнема от любовта и вниманието й към него. Ала той твърдеше, че щом се оженят, Марта ще разхлаби здравата си хватка. „Ще може да постигнем някакво споразумение — бе уверявал горещо безброй пъти Сара. — Не го отнасяй лично към себе си. Тя би се държала по този начин към всяко момиче, което започна да ухажвам.“
Марта засенчи вратата с изпосталялата си фигура, сякаш искаше да препречи влизането на Сара.
— Кога се върна?
— Миналата вечер.
— Да се надяваме, че следващият път ще направиш визитата си така, че да не го безпокоиш в сутрешните му занятия — тонът на Марта недвусмислено подсказваше, че посещението в такъв час бе върхът на незачитането на спокойствието на сина й. Без да дочака отговор, Марта открехна по-широко вратата и пропусна Сара в дома си.
Надявайки се, че Марта не ще я последва, Сара с бърза стъпка прекоси коридора. Чудесно би било, помисли си тя намусено, ако можеше да остане насаме минута или две с Пери. С облекчение не долови никакви стъпки след себе си. Стигна до библиотеката, уютна стая, украсена с тапети на розови, пурпурни и кафяви птици и махагонови етажерки.
Младият мъж, който бе седнал на бюро от розовеникаво дърво край един от прозорците, се изправи и й се усмихна.
— Пери! — извика тя и се втурна към него. Зарадван от импулсивността й, Пери я грабна в прегръдките си. Той бе строен, със среден ръст и с най-изящните ръце, които Сара бе виждала у мъж. Всеки негов жест бе изтъкан от грация. Винаги бе обичала да го наблюдава как пише, как свири на пиано или просто разлиства страниците на някоя книга. С притворени клепачи тя вдъхна аромата на одеколона му и щастливо се усмихна.
— О, Пери — допирът на твърдото му тяло бе познат и успокояващ, гальовен — той превръщаше последните й няколко изминали дни в Лондон в далечен мираж.
Ала ненадейно ярък спомен прониза като метеор паметта й… Силните ръце на Дерек Крейвън, притискащи до смазване деликатното й тяло, тихият му, ромолящ глас в ухото й — „Искам да те държа в прегръдките си така, докато кожата ти не се слее с моята…“
Сепната, Сара рязко отдръпна глава назад.
— Скъпа? — обезпокоено промърмори Пери. — Какво има?
Сара премига бързо, тръпка конвулсивно пробяга по раменете й.
— Просто… измръзнах навън — впила поглед в него, тя се мъчеше да изличи яркия спомен в съзнанието си, да го замести с ведрото му лице. — Толкова си красив — искрено прошепна тя и доволно се засмя.
Всички признаваха, че Пери бе най-хубавият мъж в Грийнууд Корнърз. Малко по-дългите му от обикновено коси бяха меденозлатисти. Сияйните сапфири на очите му бяха далеч по-поразяващи от синевата в нейния поглед. Носът му бе прав, фин и къс, устните — изящно оформени, челото — високо и бледо — всичко в него бе изваяно в стила на романтичния Байронов герой.
Като се озърна, за да се увери, че не ги наблюдават, Пери сведе глава, за да я целуне. Сара вдигна брадичката си с копнеж. Ала внезапно цялата й мисъл бе завладяна от едно лице, прорязано от белег, плътно прилепено до нейното, от блясъка на пронизителни и покварени зелени очи, от твърда уста, която търсеше нейната и грабеше и плячкосваше безмилостно… толкова различна от нежните и деликатни меки устни на Пери. Тя силно стисна очи и се насили да му отвърне.