Завършвайки целувката си с лек мляскащ звук, Пери изправи глава и й се усмихна.
— Къде е бонето ти? — запита той. — Изглеждаш винаги толкова хубава с дантелата, обгръщаща челото и бузите ти.
— Реших да не го слагам днес — Сара свъси вежди, щом ръцете му се отпуснаха до снагата й. — Не… Не свършвай още… Прегърни ме по-силно.
— Мама скоро ще ни прекъсне — предупреди я той.
— Зная — Сара въздъхна и неохотно се дръпна от него. — Просто толкова силно ми липсваше.
— И ти ми липсваше — галантно отвърна Пери и с жест я покани към кушетката от буково дърво. — Да се отпуснем и да си поговорим, скъпа. Струва ми се, че мама възнамерява да ни поднесе чай — чух я да се суети из кухнята.
— Ще можем ли поне веднъж да изпием чая си сами? — прошепна тя, познавайки острия слух на Марта. — Имам да ти съобщя някои важни неща насаме.
— Предстои ни цял живот в интимно уединение — обеща й с блясък в сините си очи Пери. — Положително можем да изтърпим час или два, прекарани с мама, нали?
— Струва ми се, че не съм в състояние — неохотно отвърна тя.
— Ето го скъпото ми момиче в цялата си гордост.
С блеснали от похвалната му оценка очи Сара му позволи да поеме пелерината й. Настани се сред богато извезаните възглавници на кушетката. Пери пое ръцете й и замилва пръстите й с кокалчетата на китката си.
— Добре — ласкаво произнесе той, — виждам, че визитата ти в Лондон с нищо лошо не те е променила — устните му се разтеглиха в закачлива усмивка. — Майка ми си е втълпила абсурдни неща за твоите изследователски пътешествия. „Откъде знае тази госпожица всичко за такива неприлични неща като проститутките и крадците?“ — постоянно ме пита. Много ми бе трудно да я убедя, че не скиториш из долнопробните кръчми и бардаците! Майка ми просто не осъзнава колко богато е въображението ти.
— Благодаря ти — произнесе притеснено Сара и фиксира с поглед двата свещника от оксидиран метал с позлата върху отсрещната стена. Макар никога да не го бе лъгала за проучванията си в столицата, тя нежно и умело го бе заблуждавала, премълчавайки опасностите и разправяйки му за останалото със сух и безизразен тон. Пери винаги бе приемал обясненията й, без да й задава излишни въпроси, ала майка му бе далеч по-подозрителна.
— В края на краищата — продължи Пери, — моята скъпа Сара прекарва по-голямата част от времето си, ровейки се из колекциите от книги и обикаляйки сред старинните сгради, нали? — той я съзерцаваше със сияен поглед, докато тя чувстваше струйки пот да се стичат по гърба й.
— Да, наистина. Ъ-ъ, Пери… Трябва да споделя нещо с теб. По време на престоя си в Лондон имаше една или две вечери, в които се прибрах доста късно. Мисис Гудмън ме заплаши, че ще уведоми с писмо майка ми и останалите си приятели в Грийнууд Корнърз, че аз съм „безразсъдна мъжкарана“.
При тази мисъл Перт едва не припадна от смях.
— Сара Филдинг — безразсъдна мъжкарана? Всеки, който те познава, би й се подиграл за тези думи!
Сара облекчено се усмихна.
— Щастлива съм, че не обръщаш внимание на онова, което Гудмънови биха могли да съчинят.
Пери стисна ръцете й.
— Навярно някоя изкуфяла дърта мома би могла да разпространява клюки за теб, понеже си написала някаква глупава история за Матилда. Но аз те познавам по-добре от всеки друг, скъпа. Прекрасно разбирам тайните копнежи на душата ти — и възнамерявам скоро да ги превърна в реалност. Тогава няма да има нужда да се тревожиш с всички твои будни сънища и дращения на романи. Ще имаш свое домакинство и мен, с нашите деца, с които ще се занимаваш по цял ден. Ще притежаваш всичко, за което би могла да си мечтае една жена.
Сара го изгледа с почуда.
— Нима наистина желаеш да спра да пиша?
— Донесох ви чай — разнесе се гласът на Марта от вратата. Тя влезе в стаята с гравиран сребърен поднос и прибори за чай, предавани от поколение на поколение в семейство Кингсууд.
— Мамо — лъчезарно й се усмихна Пери. — Как отгатна от какво точно се нуждаем? Присъедини се към нас, докато Сара ни забавлява с разкази за посещението си в града на злото.
Пронизана от неодобрителния поглед на Марта, Сара се дръпна настрани от Пери, докато не се разположиха на по-благоприлично разстояние един от друг.
Марта положи подноса пред тях на кръглата масичка. Настани се до най-близкия до нея стол.
— Защо не налееш чая, Сара? — подкани Марта с тон, който трябваше да внуши, че оказва голяма почит на любим, добре дошъл скъп гост. Ала дълбоко в себе си Сара чувстваше, че й предстои коварен разпит. Внимателно си наля чай в една от чашите от китайски порцелан и добави малко мляко и захар. Подозрението й, че е подложена на разпит, се потвърди от киселата физиономия на Марта.