— Пери не го обича така — подметна тя.
Сара извърна въпросителен поглед към Пери.
— Ти слагаш мляко и захар в чая си, нали?
Той леко вдигна рамене.
— Да, но…
— Ти наля млякото накрая — прекъсна го Марта, преди Пери да я е осведомил за предпочитанията си. — Синът ми предпочита първо да се налее млякото и след това да се добави чая. Това променя вкуса на питието.
Сара предположи, че Марта се шегува и стрелна с поглед Пери. Той й отвърна с безпомощна усмивка. Тя се помъчи да заглади ситуацията и нехайно сви рамене.
— Е — произнесе тя с лека вибрация на смях в гласа, — ще запомня рецептата, мисис Кингсууд. Сама не зная защо се е изплъзнала от вниманието ми през всичките тези години.
— Навярно трябва да бъдеш по-внимателна към предпочитанията на сина ми — кимна удовлетворено Марта след току-що поднесения урок. — И би трябвало да запомниш, че и аз обичам да наливам чая си по този начин, ала без захар.
Сара покорно приготви питието по правилния начин и се облегна назад със своята чаша чай — без мляко, с много захар. След първата глътка тя издържа обвинителния поглед на Марта. Възрастната жена стисна устни, докато не издълба тънка линия с присвити краища върху лицето си.
— Предполагам, че си посещавала църква по време на пребиваването си в Лондон, Сара?
Изкушението да я излъже бе твърде силно. Сара отпи още малко от чая си и извинително поклати глава.
— Нямах време за това.
— Нямала време — тихо повтори Марта. — Хмм. Благодарна съм, че Всевишният не ни позволява подобни извинения, когато го облагодетелстваме с нашите молитви. Колкото и да е зает, той винаги намира време за нас. Мисля, че е нужно да проявиш воля и желание да му отвърнеш със същото.
Сара унило поклати глава.
— Нито аз, нито Пери не сме пропускали неделната литургия, по какъвто и да е повод — допълни Марта. — Предпочитам да бъда вратар на Божия храм, наместо да обитавам свърталищата на порока и греха.
Знаеш ли откъде е този цитат, Сара?
— От „Йов“? — предположи тя.
— От Псалмите — намръщено отвърна Марта. — Жена, която проявява претенции да стане съпруга на Пери, не трябва да пропуска служба, освен по неотложна причина.
— Смърт? Природни бедствия? — невинно предположи Сара, долавяйки предупредителното смушкване на коляното на Пери под масата.
— Точно тъй — съгласи се Марта.
Сара замълча, цялото й настроение от присъствието й до Пери помръкна. Тя се бе отбила тук да остане насаме с него, а не майка му да й чете морал, колкото и добронамерен да бе той. Защо Пери се примиряваше с всичко това, без да обели нито дума? Докато майка му властваше в ситуацията и крадеше скъпоценните им минути, той се държеше благодушно и пасивно. Сара се помъчи да овладее негодуванието си и да поведе разговора в друга посока.
— Кажете ми какво се случи в Грийнууд Корнърз в мое отсъствие? Как е подаграта на стария мистър Доусън?
— Много по-добре — отвърна Марта. — Той направо нахлузи ботушите си на следващия ден и излезе на разходка.
— Неговата симпатична Рейчъл се сгоди за Джони Честъртън по-миналия ден — добави Пери.
— О, това е чудесно! — възкликна Сара. — Честъртънови са големи щастливци да имат такова момиче в семейството си.
Марта предвзето кимна.
— Рейчъл е високо духовна, изпълнена със себеотрицание девойка — такава, за която мистър Кингсууд би мечтал да ожени своя син. Тя никога не би се полакомила да привлича вниманието на хората към себе си… както правят някои млади жени.
— За мен ли намеквате? — запита тихо Сара.
— Говорех за Рейчъл.
Сара бавно положи чашката и чинийката си на масата и извърна поглед към Пери, който бе поруменял от нетактичността и грубостта на майка си.
— Удивително е, че не си ухажвал подобен образец на съвършенство — промълви усмихнато тя, макар гръдният й кош да се бе вцепенил от гняв.
Отвърна й Марта вместо сина си.
— Пери никога не се е възползвал от свободата да ухажва, което и да е момиче в селото. Някой друг непрестанно разхищава времето му с настойчивото си чувство за притежание.