Лицето на Сара се обля в червенина.
— Питам се коя е тя, вие или аз? — тя скокна внезапно от масата и грабна пелерината си. — Извинете ме. Мисля, че е време да си вървя.
Марта остро възкликна зад гърба й.
— Каква груба мелодрама! А аз просто водех учтив разговор.
Докато Пери успокояваше майка си, Сара изхвърча от дома им. Никога не бе избухвала от гняв пред Пери — винаги бе понасяла майка му с търпение и учтивост. По някаква причина търпението й бе достигнало опасната кулминационна точка. Проклинайки тихо, тя се запъти към дома си. Тилът й се вцепени, щом дочу стъпките на Пери, който се опитваше да я догони. Той бе побягнал от дома си, без дори да спре и да вземе палтото си.
— Не мога да повярвам, че си способна да се вбесиш по този начин — възкликна Пери. — Сара, позволи ми да поговоря минута с теб!
Тя продължи, без да забавя крачка.
— Нямам настроение за разговори.
— Недей се сърди на мама.
— Не й се сърдя. Сърдя се на теб, задето не ме защити!
— Сара, трудно мога да й кажа, че няма право да изразява мнението си в собствения си дом! Искаш прекалено много от мен.
— Тя беше непоносима!
Пери измъчено въздъхна и изравни ход с нея.
— Майка ми беше много ядосана днес — призна той. — Не зная какво я е довело до това състояние.
— Струва ми се, че причината за това съм аз. Аз винаги я вбесявам, Пери. Нима не си разбрал досега колко ме мрази — чувство, което би изпитвала към всяка друга жена, с която би се свързал?
— Какво те е направило толкова свръхчувствителна? — запита той удивен. — Не е в стила ти да приемаш толкова лесно обидите. Трябва да те уверя, че това не е твоя привлекателна черта, Сара, ни най-малко!
Сега, след като бяха разрушили преградите помежду си, тя почувства огромно облекчение, че е способна да изкаже всичко, което й лежеше на сърцето.
— О, ала и аз не намирам за привлекателно, когато майка ти ме унижава по подобен начин. И което е по-страшно, ти очакваш от мен да приема всичко с усмивка!
Пери се навъси.
— Не желая да споря с теб, Сара. Никога преди не сме избухвали в кавги.
Очите й засмъдяха.
— Мислех си, че като те разбирам и изстрадвам достатъчно заради теб, най-сетне ще ми направиш предложение. Необходимо бе да те чакам цели четири години, Пери, възлагайки всичките си надежди на благосклонността на майка ти. Добре, но тя никога няма да даде благословията си за нашия брак — тя нетърпеливо избърса няколко сълзи на огорчение от очите си. — Винаги си ме молел да изчакам, сякаш имаме предостатъчно време пред себе си. Но времето е твърде скъпоценно нещо, Пери. Ние пропиляхме години, през които можехме да бъдем заедно. Нима не разбираш какво е за влюбените, макар и един-единствен ден? Някои хора са разделени от разстояния, които никога не биха могли да прекосят. Всичко, което могат да направят, е цял живот да мечтаят един за друг и никога да не осъществят мечтите си. Какво глупаво разхищение на време е да имаш любовта до себе си и никога да не я получиш! — тя прехапа треперещите си устни, опитвайки се да се овладее. — Позволи ми да ти призная нещо, Пери Кингсууд — глупаво е от твоя страна да си мислиш, че ще бъда щастлива да те чакам цяла вечност.
— Какво искаш да кажеш? — запита той, изумен от пламенната й тирада.
Тя млъкна и впери прямо очи в неговите.
— Ако ме желаеше истински, ти не би ме избягвал постоянно. Не би позволил никому да се намесва помежду ни. И-и… досега да си ме прелъстил!
— Сара! — възкликна той с изумен поглед. — Не приличаш на себе си. Какво се е случило в Лондон с теб?
Сара възвърна самообладанието си и впери поглед в него със смесица от решителност и копнеж.
— Взех решение, Пери.
— О, виждам — той присви устни в тънка линия. — Ала няма да се оставя да ме поучават и да диктуват живота ми, моето момиче!
— Надявам се да е истина. Но се боя, че желанията на майка ти ще определят и твоите. И двамата великолепно знаем, че тя прави всичко, за да застане между нас. Винаги съм се въздържала да те моля да направиш избор между мен и нея, не виждам как другояче можем да решим този проблем — Сара си пое дълбоко дъх. — Искам да се омъжа за теб, Пери. Искам да се грижа за теб и да бъда любимата ти съпруга. Ала това „ухажване“, или както искаш там го наречи, в последните четири години, може да продължи до безкрай. Ако не ми направиш предложение скоро — извънредно скоро — ще сложа край на връзката ни единствено за наше добро.