Лицето му изгуби цвета си. Гледаха се безмълвно един друг, и двамата удивени от решителните думи, които тя току-що бе произнесла. Сара прочете засилващият се гняв и болка в разширените му зеници, ала продължи да го наблюдава решително в упор.
Хладен повей на вятъра предизвика тръпки по голата шия на Пери и той потрепери.
— Студено ми е — промърмори той. Без да отрони ни дума повече, той се извърна и я остави сама, бързайки назад, към имението, където го очакваше майка му.
Както винаги Сара се успокои при вида на малката им къща, кацнала леко на върха на нисък, нежно заоблен хълм. Домът имаше четири стаи, тоалетна със сламен покрив в градината и конюшня с каруца. Възрастните й вече родители я бяха обитавали почти четиридесет години, след като я бяха получили в наследство от дядото и бабата на Сара. Независимо какви тревоги ги сполитаха във външния свят, домът за тях означаваше сигурност и уют.
Щом се приближи до къщичката, Сара забеляза в правоъгълните прозорчета да струи светлина. Виждаха се силуетите на множество глави. Сърцето й неприятно се сви. Понякога възрастните гости на родителите й обичаха да се заседяват с часове, разговаряйки между несметните количества чай. Сара не желаеше стълпотворение тъкмо в гоя миг, ала нямаше начин да го избегне. Разтегли устните си в полусърдечна усмивка, открехна предната врата и влезе. Както и очакваше, всички столове и кресла в къщата бяха заети от гости… семейство Хюджиз, семейство Броуни и Арчи Бъроуз, наскоро овдовял.
— Сара, връщаш се рано — възкликна баща й, Исак. Той бе възнисичък мъж с широки плещи и сребристосива коса. Пленителна усмивка затанцува по силно набръчканото му лице. Той потупа креслото до себе си.
— Вземи си парче от превъзходния кейк, който ни донесе мисис Хюджиз.
— Не, благодаря — глухо отклони поканата Сара, докато майка й помагаше да свали пелерината си. — Възнамерявам малко да си отдъхна след разходката.
— Вижте я — възкликна мисис Броуни. — Бузите на горкото дете са обрулени от студа. Днес вятърът бръсне жестоко, нали?
— Наистина — промърмори с неохота Сара. Как можеше да обясни, че напливът на чувства, а не студът беше причината да се зачервят бузите й.
— Как е младият мистър Кингсууд? — запита една възрастна лейди и всички се зазяпаха с нетърпеливо любопитство в нея. — Красив, както винаги, предполагам?
— О, много — Сара съумя да изпише напрегната усмивка върху лицето си, преди да се уедини в стаята си.
Разположи се удобно върху тясното легло, скръсти ръце на гърдите си и се взря в картината на стената, акварелен пейзаж, нарисуван от една нейна приятелка преди години. Художничката се казваше Мери Маркъм, точно на нейната възраст, бе се омъжила за ковач и сега вече бе майка на три деца. Силна вълна на самосъжаление заля Сара. Скръцна със зъби от озлобление и тъга и изтри овлажнелите си очи с ръкав. В този миг майка й пристъпи в стаята и захлопна вратата след себе си.
— Какво ще си помислят гостите ти? — подхвана Сара.
— О, чувстват се прекрасно, баща ти им разказва все същите брадати вицове. Вече сме на възраст, когато всичките звучат като нови.
И двете се разсмяха, след което Сара нещастно оброни глава.
— Струва ми се, че направих голяма грешка — призна тя и разправи на Кати за сцената у Кингсуудови и за ултиматума, който накрая бе дала на Пери.
Кати смръщи загрижено чело, сетне с ласкав жест улови ръката на Сара.
— Не мисля, че това е грешка, Сара. Правилно е било да му съобщиш какви чувства изпитваш. Човек винаги трябва да се вслушва в сърцето си.
— О, не зная какво става с мен — печално призна Сара и изтри с ръкав обляното си в сълзи лице. — Преди няколко дни сърцето ми нашепваше твърде странни неща.
Ръката на майка й леко охлаби ласката си върху нейната.
— За твоя мистър Крейвън.
Сара сепнато я изгледа.
— Как позна?
— По начина, по който говориш за него. Долових нещо в гласа ти, което никога не съм дочувала да звънва преди това.
Въпреки че Сара й бе споменала само няколко бегли детайли за хазартния клуб и за неговия притежател, трябваше да се досети, че майка й би могла да улови недоизказаното и да отгатне смисъла му. Тя сведе глава.
— Мистър Крейвън е порочен, непочтен човек, мамо — прошепна тя. — Извършил е ужасни неща в живота си — няколко сълзи се търкулнаха в скута на Сара. — Ако бе имал някой до себе си, някой, който да го научи какво е добро и какво зло, който да го обича и да се грижи за него като дете, той щеше да израсне прекрасен човек — тя тихомълком се запита какво би представлявал Дерек Крейвън, ако се бе родил в някое от семействата на Грийнууд Корнърз. Навярно щеше да бъде красиво малко момче с невинни ангелски очи и здраво, отлично поддържано тяло, скитащо из полята заедно с другите селски момчета. Ала фантазният образ се разми и на негово място застана обликът на дръгливо малко телце, задушавано от саждите, докато пълзеше през отвора на комините. Сара възбудено закърши ръце. — Фактотумът ми съобщи, че мистър Крейвън е човек с разрушен морал. Оказа се абсолютно прав.