Кати я наблюдаваше с пронизващ поглед.
— Сара, признавал ли ти е някога този мъж чувствата си към теб?
— О, не — припряно произнесе Сара. — Поне… не онези чувства, които вие с татко бихте одобрили.
Страните й пламнаха в пурпур, докато майка й нескрито се наслаждаваше на коментара й.
— Разбира се, че одобрявам този род чувства — изкиска се Кати. — Ала в границите на съпружеския живот.
Сара прокара пръсти през косата си, като разроши безупречната си прическа и изтръгна фибите, които сякаш се бяха впили в кожата й.
— Няма смисъл да разговаряме за мистър Крейвън — рече тя унило. — Пери е единственият мъж, когото обичам и копнея да притежавам, ала навярно сега разруших и последната възможност да се омъжа за него!
— Никой не би могъл да знае със сигурност — заяви замислено Кати. — Но ми се струва, че си го ужилила по най-слабото му място — точно там, където се нуждае. Дълбоко в сърцето си Пери не би желал да остане сам с майка си цял живот. Той не би могъл да се реализира като мъж, освен ако не я напусне и не започне сам да взима решения — а в това отношение тя е преградила всичките му пътища. В известен смисъл тя е превърнала дома му в затвор. Това, което ме безпокои, Сара, е, че наместо да избяга от затвора, той може да пожелае и ти да влезеш в него.
— О, не — брадичката на Сара потрепери. — Не бих могла да остана за цял живот под чехъла на Марта Кингсууд.
— Ето това е нещо, за което би следвало да се позамислиш — нежно произнесе Кати. — Бог да благослови и двама ви — това може да се окаже единственият начин да спечелиш Пери — тя стисна ръката й и топло се усмихна. — Изтрий лицето си, скъпа, и ела да постоиш с гостите. Мисис Броуни отново ме разпита за Матилда, а аз все не зная какво точно да й обясня.
Сара й отправи мрачен поглед и послушно я последва в гостната.
Следващият ден прекараха в пране на дрехи и кулинарни приготовления на „пиперливо задушено“ за вечеря. Нарязаха моркови и репички, накълцаха лук на малки парченца за задушеното, Сара разговаряше и се смееше с майка си. Насред приготовленията изпяха няколко от любимите си любовни балади със сладостни трагични моменти, извънредно популярни в селото. Накрая Исак ги повика от гостната, където бе седнал на пода, за да ремонтира един счупен крак на стола.
— Не знаете ли някоя песен, в която никой не умира трагично или не загубва любовта си? Започнах деня си в щастливо настроение, а сега, след тия погребални песнопения, съм толкова отчаян…
— Да изпеем някой химн тогава, ще те разведри ли? — запита Сара, стържейки зеленчуците в гърне с вряла вода. После щяха да прибавят равни дялове овнешко и риба и да залеят всичко с лют червен пипер.
— О, не, нещо, което да повдигне духа ми!
Те се впуснаха да пеят ведър химн, като спираха да се посмеят, щом се намесеше фалшивият баритон на Исак.
— Баща ти притежава купища дефекти — рече насред затишието Кати, щом химнът привърши. — В младежките си години ми постави изпитателен срок, за да се увери що за човек съм. Имала съм доста трудности с него. От време на време ставаше извънредно избухлив, а сетне изпадаше в безбрежна меланхолия и мълчание — нежна и тъжна усмивка разцъфна върху лицето й. — Ала този скъп за мен мъж ме е обичал всеки ден от живота си. Беше ми верен през всичките тия четиридесет години. И след цялото това време все още ме кара да се смея. Омъжи се за такъв човек, Сара… и ако Бог те благослови, ще бъдеш щастлива като мен.
Сара се оттегли рано вечерта в спалнята си и се настани удобно в леглото, за да постопли премръзналите пръсти на краката си. Пери се бе въртял в мислите й през целия ден. Трескаво се молеше да не го е отблъснала — обичала го бе твърде дълго. Той бе неотделима част от живота й. Когато изпадаше в някое от хлапашките си настроения, дразнеше я и прилепяше безгрижно устни към нейните, Сара се боеше да не експлодира от щастие. Следобедните пикници с него, дългите излети из полето, начинът, по който се облягаше на рамото й, когато й четеше нещо… спомените й принасяха часове на щастие, щом в паметта й възкръсваше всеки златен момент. Ако по някакво чудо станеше негова съпруга, всяка сутрин щеше да се събужда и да го намира до себе си, с леко разрошена руса коса и сини очи, усмихнато загледани в нейните.