Изтерзана от щастие и тревога, Сара притисна ръце към възглавницата.
— Пери — произнесе тя на глас с приглушен тон — Пери, не мога да те загубя, не мога.
Тя заспа с името на Пери на уста. Ала в унеса й изплува образът на Дерек Крейвън, тъмното му присъствие проряза съня й подобно неспокоен призрак.
Тя си играеше на криеница с него, тичайки в луд кикот из празния клуб, щом усетеше, че приближава. Той я преследваше в неутолим порив, приближавайки се към нея все повече и повече, докато тя не осъзна, че вече няма къде да избяга… освен по един-единствен начин. Щом откри една тайна врата, тя се шмугна в тъмен тунел и се притаи в него. Ала внезапно той дочу дъха й. Сега той бе с нея в мрака. Лесно я улови и я притисна към стената, смеейки се на слисаното й изражение. „Ти никога няма да избягаш от мен, прошепна той и ръцете му грубо се плъзнаха по тялото й. Ти си моя завинаги… Единствено моя…“
Сара се събуди от похлопване на вратата. Раздразненият глас на баща й издаваше, че здравата си бе подпийнал.
— Сара? Сара, имаме си компания. Облечи се, дъще, и ела в гостната.
Сара тежко се размърда в леглото, единственото й желание бе да пропадне отново в съня.
— Да, татко — промърмори тя и се измъкна от уютната топлина на чаршафите. Пипнешком откри дебел халат и го нахлузи върху закопчаната си догоре нощница.
— Татко, кой, за Бога, е… — гласът й се пресече, щом съзря посетителя. Машинално протегна ръка към разрешената си коса и приглади назад сплетените кичури.
— Пери!
Измъчен, с изпито лице, Пери стоеше на външната врата с шапка в ръце. Говореше на баща й, ала не сваляше очи от Сара.
— Сър, зная, че посещението ми е непристойно, ала ако можех за минутка да се видя насаме с дъщеря ви…
— Само минутка, не повече — отсече с неохота баща й. Той многозначително измери с поглед Сара, преди да напусне стаята. Тя кимна в отговор на мълчаливото му предупреждение за кратък разговор.
Сърцето й биеше силно и учестено. Прокашля се, потърси пътя към най-близкия стол и приседна на крайчеца му.
— Какво търсиш тук в този късен час, Пери? Знаеш колко не подхожда на характера ти това.
— Едва не изгубих разума си през последните два дни — гласът му бе напрегнат. — Не мигнах цялата минала нощ. Размишлявах за всичко, което ми наговори. В момента не приличаш на жената, с която разговарях вчера сутринта — на начина, по който изглеждаше и по който се изразяваше. Длъжна бе да ме уведомиш отдавна какво истински изпитваш, Сара. Не постъпваш добре, като прикриваш мислите си с усмивка.
— Предполагам, че си прав — призна тя, като забеляза, че под очите му тъмнееха големи кръгове от недоспиване.
— Права си за няколко неща — отбеляза Пери и силно я изненада, като падна на колене пред нея. Деликатно я хвана за ръце. — Мама няма да одобри съюза ни, поне в началото. Ала след време ще се примири. Възможно е дори да станете приятелки — Сара понечи да възрази, ала той я прекъсна с движение да почака. — Бе права за нещо друго, скъпа. Празно пилеене на време е, когато не вкусваш от любовта, стояща толкова близо до теб — той държеше здраво ръцете й, вперил взор в поаленелите й страни. — Обичам те, Сара. И ако и ти изпитваш същите чувства към мен, бих желал да се оженим през пролетта.
— Да, да! — Сара скокна от стола и обви шията му с ръце, двамата едва не се свлякоха на земята в силната й възбуда.
Пери се засмя и я целуна, опитвайки се да заглуши възклицанията й с устни. — По-кротко, скъпа, ще събудим родителите ти.
— Те навярно са долепили ухо до вратата — разсмя се тя и обви ръце около раменете му в силна до задушаване прегръдка. — О, Пери, направи ме толкова щастлива.
— Ти ме направи още по-щастлив — те се усмихваха един на друг и той погали буйните разпилени къдри на косата й.
— Ела утре сутринта и поговори с баща ми — настоя Сара. — Това е формалност, ала ще поласкае самочувствието му.
— Да, и тогава ще дойдеш у нас да съобщиш новината на майка ми.
— Уф… — не можа да сдържи въздишката си на досада Сара.
Той й отправи укоризнен поглед.