— Ако намериш към нея подход в духа на обичта и добронамереността, тя ще ти се отблагодари със същото.
— Добре — развесели се Сара. — Толкова съм щастлива, че съм готова да продам душата си на дявола…
Пери сякаш не забеляза странната нотка в гласа й. Нито пък можеше да знае причината за това.
Те разговаряха още една или две минути. След като си размениха няколко бързи целувки, Пери напусна къщата. През цялото време в ума на Сара бушуваха странни, плахи и опасни мисли, ала тя съумя да ги потисне, докато вълнението й не отшумя. Тогава си позволи да се отдаде на откъслечните, врязали се в паметта й спомени… Предизвикателната усмивка на Дерек Крейвън, тъмната му глава, приведена над нейната. Тя задиша учестено, с чувството, че е преследвана от зъл дух. Това не трябваше да се случва повече. Длъжна бе да призове всичките си сили, за да заличи спомена за Крейвън от ума си завинаги. Той й бе заявил, че ще я забрави. Запита се с горчивина как възнамеряваше да го стори, дали щеше да му е лесно… ако завържеше авантюра с друга жена.
Нелепо бе от нейна страна да мисли за мъж като него. Онова, което се бе случило помежду им, бе приключено — а и епизодът бе толкова кратък, като сън. Пери бе действителната й същност, както и целият й живот в Грийнууд Корнърз. Тя щеше да е щастлива сред семейството и приятелите си и да се впусне в ново бъдеще с човека, който я обичаше.
— Все още не мога да повярвам, че нашият млад мистър Кингсууд най-сетне се реши да предприеме някаква стъпка — мисис Хюджиз поклати глава, следейки как Кати почиства решетката на камината, а Сара събираше подпалки за кухненската печка.
— Удивена съм как майка му му е позволила това — ала като зърна предупредителното изражение на Кати, усмивката й се стопи и заоблените й страни увиснаха от разочарование и смущение. Тя се бе надявала да ги разсмее. Наместо това май ги бе настъпила по болното място.
Сара нехайно вдигна рамене и разруши неловката тишина.
— В това отношение мисис Кингсууд няма друг избор. Изглежда, че се е примирила с мисълта, че ще изгуби скъпоценния си син. В края на краищата тя не може да ме обвинява за това, че обичам Пери.
— Така е — незабавно се съгласи мисис Хюджиз. — И за двама им би било добре, ако Пери си избере съпруга по собствен вкус. Ако питате мен, Марта направо съсипа това момче, като го разглези до немай-къде.
Леко ужилена от думите на възрастната лейди, ала искрено съгласна с тях, Сара окачи излъсканите тенджери и чайници на рафта над печката. Кичур коса се спусна над челото й и тя раздразнено го отметна назад. По настояване на Пери отново носеше бонето си, обшито с дантела, но то сякаш не й отиваше като преди. Упъти се към мивката, за да изплакне изцапаните си със сажди ръце, потрепервайки при допира на ледената струя.
— Това момиче не се бои от мръсната домакинска работа — заяви авторитетно мисис Хюджиз на Кати. — Няма нищо общо с ония завеяни селски госпожички — без капка ум в главите, дето само мислят за прически и за наклепаните си пред ухажорите очи.
— Сара има работливи ръце и бистър ум — съгласи се Кати. — Ще бъде идеалната съпруга за Пери. И Бог да благослови Марта, ако им позволи този брак. Мисис Хюджиз внимателно следеше Сара.
— Пери още ли настоява да остане да живее при майка си след сватбата?
Тилът на Сара се вцепени. Тя продължи да мие ръцете си, докато не възвърнаха естествената си снежна белота. Ала сега те висяха безпомощно отпуснати отстрани.
— Боя се, че да — призна тя с безизразен глас. — Но още не сме разрешили този проблем.
— О, Божичко — мисис Хюджиз се обърна към Кати и тихо зашепна нещо на ухото й.
Без да се вслушва в шушукането им, Сара избърса премръзналите си длани и се замисли за изминалите няколко месеца. Марта Кингсууд бе посрещнала новината за годежа със забележително хладнокръвие. Сара и Пери й я бяха поднесли заедно. И двамата бяха удивени от липсата, на какъвто и да е протест от нейна страна. „Ако бракът със Сара ще ти донесе щастие, бе заявила Марта на Пери, скривайки лице в тесните си длани, тогава ще ви дам благословията си.“ Бе се навела и целунала бързо устните на сина си, след което се бе изправила, за да стрелне със свити очи Сара.
Оттогава Марта се намесваше в разговорите им и подхвърляше на критика всяко тяхно решение, което двамата вземаха. Пери не обръщаше внимание на дразнещото поведение на майка си, но всяко нейно ужилване силно разстройваше Сара. Започна да се бои, че бракът им ще се превърне в безкрайна битка за надмощие. Миналата седмица бе особено изпитателна за търпението й. Марта бе обсебена от мисълта, че Пери я напуска. Бе заявила решително намерението си да живее заедно със сина си и снаха си след сватбата.