— Това не е толкова неблагоразумна идея — бе подметнал Пери на Сара. — Не виждам основателна причина да се оттеглим в уединение.
Сара втрещена го изгледа.
— Пери, навярно не искаше да кажеш, че желаеш да споделяме един дом с нея, нали?!
Дълбока бръчка се вряза в челото на по момчешки привлекателното му лице.
— Как щеше да се чувстваш, ако майка ти бе сама и отправеше молба към теб да живееш с нея?
— Не е същото. Моята не командва непрестанно и не е възможно да не й се угоди!
Изразът на Пери бе на обиден и наранен до смърт човек. Той не бе свикнал Сара да му възразява.
— Бих ти бил благодарен, ако не използваш подобни думи по адрес на майка ми и си припомниш, че тъкмо тя ме е отгледала и се е грижила за мен без помощ отникъде.
— Зная това — промълви с разкаяние Сара, като се опитваше да намери решение на проблема. — Пери, ти разполагаш с някакви собствени пари, нали? С някакви спестявания, заделени настрана.
Той се наежи, тъй като не бе женска работа да разпитва за пари.
— Това не те засяга — грубо отсече той. Екзалтирана от хрумналата й мисъл, Сара не обърна внимание на накърнената му мъжка гордост.
— Добре, аз съм заделила малко пари. И ще получа достатъчно от продажбата на новата си книга, така че можем да си купим собствена къща. Ще работя до смърт, ако се наложи, за да наемем някоя придружителка на майка ти, която да се грижи за нея.
— Не! — спонтанно извика той. — Една домашна прислужница няма да й обръща вниманието, на което тя е свикнала в нашето семейство!
Мисълта да слугува на Марта Кингсууд и да се откаже от писателската професия завинаги, обагри от гняв страните на Сара.
— Пери, нямаш представа колко нещастна бих се чувствала, ако живеем с нея. Тя ще се оплаква от всичко, което правя — от това как готвя, как поддържам дома, как се грижа за децата. Моля те, нека намерим друг начин…
— Ти възнамеряваш да се омъжиш за мен за добро или за зло — отвърна остро той. — Мислех, че осъзнаваш какво означава това.
— Но не мислех, че ще е добре за теб и зле за мен!
— Ако за теб най-лошото е да живееш с моята майка — а аз доста се съмнявам в това — би следвало да ме обичаш достатъчно силно, за да го приемеш.
Те спореха разгорещено без маска и без грим, като всеки отказваше да се вслушва в аргументите на другия.
— Ти страшно си се променила — констатира Пери. — От ден на ден ставаш все по-различна. Защо не се превърнеш отново в сладкото, щастливо невинно момиче, в което се влюбих?
Сара се въздържа да му отговори. Тя по-добре знаеше в какво се състои причината. Той желаеше съпруга, която никога не би въстанала срещу неговите решения. Изискваше от нея непосилни саможертви, за да превърне живота му в по-приятен. А тя, от своя страна, желаеше да го извърши в името на любовта и приятелството от години насам. Ала сега… понякога… любовта не си заслужаваше цената, която той изискваше от нея.
„Той е прав, аз съм се променила, мислеше си нещастно тя. Вината бе нейна, не негова. Само допреди няколко месеца тя бе жената, която можеше да направи Пери щастлив. Трябваше да се оженим преди години, мислеше си тя. Защо не останаха на село да печеля пари по някакъв друг начин, не чрез писане на романи? Защо ми трябваше да ходя в Лондон?“
Вечерите, когато сядаше на бюрото да се труди над романа си, стискаше писалката толкова силно, че пръстите я боляха от напрежение. Взираше се в мастилените петна върху листа. Сега й бе непосилно да възкреси в паметта си чертите на Дерек Крейвън, ала спомени от него съпътстваха постоянно живота й. Тембърът на доловен глас, синия цвят на нечии очи понякога я разтърсваха до дъно, събуждайки сцени от преживяното. Докато бе с Пери, отчаяно се бореше в себе си да не прави сравнение между двамата мъже — това би било обидно и за единия, и за другия. Освен това, Пери я желаеше като своя съпруга, докато Дерек Крейвън недвусмислено й бе дал да разбере, че няма никакви намерения да споделя чувствата й. „Ще те забравя“, й бе прошепнал той. Тя бе сигурна, че вече я е изхвърлил от паметта си и то, как болеше от тази мисъл… защото тя желаеше да направи същото.
Отхвърлила настрана неприятните мисли, тя се опита да си представи бъдещия си дом, който щеше да сподели с Пери. Щяха да прекарват вечерите си пред тлеещия огън в камината, а в неделите щяха да ходят на църква с приятелите и семейството си. Щеше да й бъде приятно. На първо място, Пери притежаваше заложбите на един добър съпруг. Между двама им съществуваше дълбока любов, общи интереси и споделени разбирания.