Выбрать главу

Мисълта за това би трябвало да й донесе облекчение. Ала необяснимо защо Сара съзираше малка радост в перспективите, които се откриваха пред нея.

Коледните празници преминаха в същата приятна и уютна атмосфера, която бе съществувала винаги в Грийнууд Корнърз. Сара се наслаждаваше на коледните песни, на партитата на стари приятели, на размяната на подаръци, на всички ритуали, които си спомняше от детинство.

В един светъл януарски ден, в който въздухът бе сух и земята замръзнала, Кати и Исак впрегнаха каручката и потеглиха към селския пазар за хранителни припаси. На връщане възнамеряваха да посетят преподобния Кроуфърд и да си побъбрят с него за мирските суетни. Сара остана вкъщи сама да домакинства и излъсква до блясък голяма оловна тенджера на кухненската мивка. Тя енергично я търкаше, докато саждената повърхност на съда не заблестя. Сепна се насред работата си, тъй като дочу някой да хлопа на външната врата.

Изтри ръце в престилката около кръста й и отиде да посрещне посетителя. Когато разтвори вратата и зърна жената, застанала пред нея, очите й се разшириха от изумление.

— Табита! — възкликна тя. Встрани на пътя бе паркирана една от безбройните безименни карети, използвани от лакеите на Крейвън, с кочияша, изправен достолепно. Остра болка прониза Сара в сърцето при спомена за хазартния клуб.

Трудно й бе да познае проститутката на клуба, която сега бе скромно облечена като селска девойка. Нямаше ги пищно разтворените поли и дълбоко изрязаното деколте, с които тя дефилираше в клуба на Крейвън. Наместо това бе облякла проста светлолилава рокля, подобна на дрехите, които Сара обличаше. Буйната й, спусната преди коса бе прибрана в кок и увенчана с кокетно боне. Приликата помежду им сега бе по-очебийна отвсякога, с изключение на това, че лицето на Табита бе загрубяло и рано повехнало, което издаваше професията й. Устните й се разтвориха в окуражителна усмивка, ала в позата й се четеше колебание и нерешителност, сякаш се страхуваше, че Сара незабавно ще я отпрати.

— Мис Филдинг, дойдох да ви река „дравейте“. Смятам да прекарам около седмица със семейството си. Родителите ми живеят в Ампшър, нали знаете?

Сара събра разпилените си мисли.

— Табита, каква приятна изненада да те видя! Моля те, влез. Ще приготвя чай. Може би кочияшът също би приел да поседи в кухнята…

— Нямам време за това — внезапно отсече Табита, едновременно поласкана и смутена от гостоприемството на Сара. — Дойдох само да ви зърна за миг — просто се отклоних от пътя, за да разменим една-две приказки. Ще остана само за минутка.

Сара насила я задърпа да влезе в топлата къща и притвори вратата пред повея на вятъра.

— Всичко ли е наред в клуба?

— О, да.

— Как е мистър Уърти?

— Ам’че добре.

— А Джил?

— Чудесно, както всякогаш.

Завладя я непреодолимият импулс да попита за Дерек Крейвън. Съумя някак да потисне напрелите на устата й въпроси. Покани с жест Табита да се настани на кушетката до нея и я наблюдаваше проницателно, питайки се защо проститутката на клуба си бе направила труда да се отбие на гости.

Табита положи старателни усилия да прибере полите си и да седне като истинска лейди. Тя се ухили на Сара, приглаждайки роклята си.

— Мама си мисли, че съм домашна прислужница при един богат господин в Лондон, че мъкна въглища и вода, полирам сребро и тем подобни. Не бих искала да научи, че работя с оная си работа в бара на Крейвън.

Сара сериозно кимна.

— Разбирам.

— Мистър Крейвън ще ми извие врата, ако разбере, че съм се отбивала у вас днес.

— Няма да кажа на никого — успокои я Сара. На гърлото й бе заседнала буца. Бе вперила поглед в Табита, която сви рамене и се огледа из гостната, сякаш търпеливо изчакваше нещо. Клубната проститутка искаше от нея да я запита за Крейвън, мярна се в ума й. Тя възбудено впи ръце в кухненската си престилка.

— Табита… кажи ми как е той.

Момичето не се нуждаеше от по-нататъшен подтик.

— Мистър Крейвън не е на себе си тия дни. Не ще да яде и да спи, и ги върши едни, сякаш пчела го е ужилила по задника. Вчера се отби в кухнята и рече на мосю Лабарж, че супата му има вкус на блатна вода. Ами после! Джил и Уърти трябваше да му попречат да изкорми Лабарж с големия нож!