— З-затова ли дойде тук, да ми разправяш тия дивотии? Съжалявам, че трябва да ги изслушам, но… — Сара неловко млъкна и сведе глава. — Настроенията му нямат нищо общо с мен.
— ’Сичко е свързано с вас, мис… — и никой не го знае по-добре от мен.
Пръстите на Сара се впиха още по-конвулсивно в престилката.
— Какво искаш да кажеш?
Табита се приведе напред и заговори с театрален шепот.
— Мистър Крейвън дойде в стаята преди него… не, преди три нощи. Знаете, че той никога не го върши с клубните проститутки.
Дъхът на Сара пресекна. Почувства, че се задушава. Спомни си, че бе чувствала същото преди много време, когато конят й Епи се бе спънал при стремителното си движение в тревата и я бе хвърлил на земята. Сара бе паднала по корем и мъчително се бореше за глътка въздух. О, Господи, какво значение имаше за нея, че той се бе позабавлявал с тялото на една жена, бе я държал в прегръдките си и бе я целувал…
— И очите му бяха толкова странни — продължи Табита — сякаш заничаше през вратите на ада. „Имам специална молба към теб — ми каза той, — да не съобщиш за това на никого. А ако се раздрънкаш, жива ще те одера.“ И тъй, аз му казвам добре, и тогава…
— Не — Сара почувства, че ще се взриви на парченца, ако чуеше само още една дума. — Не ми казвай нищо. А-аз не искам да слушам…
— Но става дума за вас!
— За мен? — запита глухо Сара.
— Той дойде в леглото ми. Заповяда ми да не казвам нищо, независимо кво прави. Независимо кво говори. Тогава угаси лампата и силно ме притисна до себе си — Табита отклони очи докато разказваше. Сара бе замръзнала на място. — Позволи ми да те прегърна, Сара — викаше той — желая те, Сара… и така, цяла нощ. А аз се преструвам, че съм вас. Това е, защото си приличаме. Ето защо го направи — тя смутено присви рамене. — Беше толкова нежен и сладък… Сутринта напусна стаята, без да каже и дума, но все още в очите му се четеше оня ужасен, див поглед…
— Престани! — с остър глас и с пепеляво лице заповяда Сара. — Не трябваше да идваш тук. Нямаш право да ми разправяш всичко това.
Вместо да се обиди от избухването й, Табита съчувствено я изгледа.
— Рекох си… че няма да ви обидя, ако ви разкажа какво се случи. Имате право да го знаете. Мистър Крейвън ви обича, мис, както не е обичал никого другиго в проклетия си живот. Втълпил си е, че сте прекалено добра за него — че сте красива и нежна като ангел. И вие наистина сте такава, Бог ми е свидетел — Табита сериозно я изгледа. — Мис Сара, само ако знаехте… той не е толкова лош и порочен, колкото разправят.
— Зная — Сара почувства, че се задушава. — Но има някои неща, които не разбираш. Аз съм сгодена за друг, и даже и да не бях… — тя млъкна внезапно. Нямаше нужда да обяснява чувствата си или да размишлява за Дерек Крейвън в присъствието на тази жена. Безполезно бе, дори болезнено.
— Значи няма да се върнете при него?
Смущението на момичето накара Сара да се усмихне въпреки тъгата й. Като другите проститутки от клуба тя бе прекалено горда и не проявяваше никакво чувство за притежание върху Дерек Крейвън, като че й бе любим роднина или скъп благодетел. Ако той желаеше нещо, ако нещо можеше да го зарадва, и дума нямаше по въпроса, тя щеше да го стори.
Сара се изправи от стола мудно и вдървено и се насочи към вратата.
— Зная, че си дошла при мен с добри намерения, Табита, ала сега трябва да си вървиш. Съжалявам… — това беше единствената дума, която успя да промълви. О, Господи, тя наистина съжаляваше за нещата, чието име не можеше да назове и дори да признае пред себе си. Бе обзета от безмерна самота, изгаряше като въглен в нея. Обхвана я болезнен копнеж по онова, което никога нямаше да притежава.
— Извинете ме — промърмори Табита с пламнало от вина лице. Няма да ви безпокоя повече, мис. Кълна се в собствения си живот.
Тя бързо напусна къщата, без да промълви нито дума.
Глава седма
Сара залитна към камината, строполи се върху твърдия под и зарови ръце в скута си. Отчаяно се опитваше да се убеди, че ще бъде последната глупачка, ако се откажеше от щастливия си живот с Пери. Мъчеше се да си представи как отива при Дерек Крейвън и му заявява… заявява какво? Обхвана я безумен страх. „Искам да те видя още веднъж“, прошепна тя. Желаеше да бъде близо до него, дори само за пет минутки… А и той навярно изпитваше същите чувства, иначе не би правил любов с друга жена, преструвайки се, че това е Сара.
Ще те забравя, Сара Филдинг. Независимо какво ще ми коства това…