Какво щастие само щеше да изпита, ако откраднеше няколко скъпоценни мига с него? Той не желаеше да я види повече. Какво щеше да му каже, когато не можеше да изясни собствените си чувства?
Тя оброни глава на ръката си и изстена от безсилие. Трябваше да забрави за опасното си увлечение към Дерек Крейвън и да се обърне към мъжа, когото бе обикнала още от детските си години. С усилие се изправи на крака. Бързо угаси огъня, грабна ръкавиците и пелерината си и се втурна към външната врата. Побягна към имението на Кингсуудови, колкото й държаха краката. По време на дългия бяг студеният вятър прониза дробовете й, тя измръзна до кости. Възел от болка се сплете в гърдите й. „Пери, да оставим всички дрязги настрана, искаше да го помоли тя. Дари ме с обич и спокойствие. Кажи ми, че искаше да бъдем заедно.“
Не я интересуваше дали той би си помислил, че чувствата й към него са охладнели. Всичко, от което се нуждаеше, бе той да я грабне в прегръдките си и да я увери, че я обича. И със сигурност щеше да го стори, помисли си тя, изтръгвайки сила от образа на Пери, ласкаво обвил с ръце раменете й. Той щеше да бъде нежен и спокоен, щеше да я освободи от страховете й.
Дъхът й секна от възбуда, щом наближи дома на Кингсууд и зърна Пери Да тегли коня си по пътечката към конюшнята отзад.
— Пери! — извика тя, ала вятърът отвяваше и заглушаваше гласа й. Тя устремено се втурна, заобиколи къщата и се отправи към конюшнята. Солидната постройка бе топла и закриляше от вятъра, изпълнена с познатия мирис на сено и коне.
Пери, наметнат с дебело вълнено палто и с плетената шапка на глава, бързаше да прибере коня. Щом долови приближаването на Сара, той извърна лице към нея с безкрайна изненада. Очите му сияеха като сапфири.
— Сара? Защо си в такова състояние? Случило ли се е нещо?
— Исках да те видя тъкмо сега — тя се втурна към него и притисна тяло към неговото, заравяйки лице в извивката на шията му. — Пери, бях толкова нещастна, питах се как да преодолея дистанцията между нас! Толкова съжалявам, че се държах така безцеремонно и безразсъдно! Исках всичко между нас да бъде наред. Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми…
— Но какво те кара да се тревожиш? — попита слисано той и обви с ръце раменете й.
— Нищо. Нищо особено… Аз само… — пелтечейки от възбуда, тя внезапно млъкна и се притисна още по-силно към него.
След минута на безмълвно учудване Пери я освободи от прегръдките си и заговори тихо с укоризнен глас.
— Никога не си се държала така, скъпа. Да тичаш из полето с разрошени коси и обезумял поглед… не бива. Разбира се, че те обичам. Нима съм ти дал повод да се съмняваш в мен? Ще се радвам, ако спреш да пишеш своите романи. Това те съсипва и те прави свръхчувствителна, няма да доведе до добро нито за децата ни, нито за мен…
Той стъписано и приглушено възкликна, щом Сара сграбчи лицето му в облечените си в ръкавици ръце и притисна устни към неговите. Тя чувстваше в тялото си напрежение. В отговор Пери също раздвижи устни… ала след това се отдръпна назад и слисан и шокиран я изгледа.
— Какво става с теб? — строго я запита той. — Защо се държиш така?
— Искам да ти принадлежа — промълви Сара с поаленели страни. — Толкова ли е порочно това, след като ще се оженим само след няколко месеца?
— Да, порочно е, и ти прекрасно го знаеш — и неговите бузи бяха в пурпур като нейните. — Благопристойните, богобоязливи хора трябва да притежават моралната устойчивост да обуздават истинските си страсти…
— Говориш така, сякаш слушам майка ти да приказва — тя пламенно се притисна към него. — Желая те — прошепна тя и обсипа с кратки, нежни целувки бузите и брадичката му. Кръвта пламна в жилите й. — Вземи ме, Пери… тук… сега… — тя устремено го повлече към куп спретнато сгънати одеяла и няколко бали слама. — Направи ме твоя жена — простена Сара, вдигна към него лице, жадно разтвори устни и облиза с език неговите.
Пери рязко си пое дъх и я отблъсна настрани.
— Не! — той впи поглед в нея със смесица от обвинение и копнеж. — Не желая това! И определено не искам да те целувам като някаква френска куртизанка!
Сара отстъпи крачка назад и почувства мускулите на лицето й да се вцепеняват. Сякаш бе излязла вън от себе си и наблюдаваше сцената от разстояние.
— Какво целиш? — запита я разгорещено той. — Доказателство, че те обичам?
— Да-да — промълви с пресечен глас тя. — Аз… наистина…
Признанието й не срещна нито съчувствие, нито разбиране. Наместо това, видимо, то го ожесточи още повече.