— Аз развличам мистър Крейвън с приказки. Това може да отклони мисълта му от болката. Не бихте ли предпочели това, мистър Крейвън? Или трябва да напусна?
— Имам ли избор? Остани. Плямпай колкото си щеш.
— Да ви разкажа ли за Грийнууд Корнърз?
— Не — Дерек стисна юмруци и сподави стенанието си. — Разкажи ми нещо за себе си.
— Чудесно — Сара се приближи до леглото, като внимаваше да спазва дискретно разстояние. — На двайсет и пет години съм. Живея в провинцията с родителите си… — тя се спря, щом дочу болезнените му стонове. Зашиването го болеше.
— Продължавай — рязко я подкани той.
Сара неистово диреше какво повече да му разкаже.
— А-аз… Ухажва ме един млад мъж, който живее в селото. Споделяме еднакви интереси към книги, макар че неговият вкус е по-изискан от моя. Той не харесва белетристиката, която пиша — тя се приближи до Крейвън и го загледа любопитно. При все че не можеше да зърне лицето му, пред очите й бяха гърдите му, гъсто обрасли с черни косми. Гледката бе поразителна. Единствената мъжка гръд, която бе имала привилегията да съзерцава досега, бе на гладките гръцки статуи. Над тънката му талия и гръдния му кош плещите му бяха изваяни от мощни мускули, изпъстрени с драскотини. — Мистър Кингсууд — така се нарича — ме ухажва повече от четири години. Вярвам, че предложението му ще дойде много скоро.
— Четири години?
Сара се почувства леко обидена от подигравателния му тон.
— Имаме няколко затруднения. Майка му е вдовица и много разчита на него. Виждате ли, те живеят заедно. Мисис Кингсууд не ме одобрява.
— Защо пък не?
— Ами… тя не счита никоя жена достойна за сина й. И отгоре на това не одобрява сюжетите, които избирам за своите романи. Проституцията, бедността… — Сара потръпна. — Но това са теми, които човек не бива да отминава.
— Особено когато прави пари от тях?
— Достатъчно, за да издържам родителите си и себе си, за да живеем комфортно — призна с усмивка тя. — Вие разсъждавате цинично, мистър Крейвън.
Той издаде съскащ звук, щом иглата прободе кожата му.
— И ти би станала такава, ако знаеше повече за света извън вонящото ти село — от болка акцентът му отново се появи.
— Грийнууд Корнърз е много симпатично място — леко провокирана се защити Сара. — Освен това, аз зная много неща за света.
Дерек задържа дъха си за миг, след което шумно го изтласка през гърдите си.
— Дяволите да го вземат, колко още…
— Няколко шева — промърмори докторът.
Дерек се мъчеше да съсредоточи мисълта си върху разговора си със Сара.
— Да пишеш книги за проститутки… Обзалагам се, че ти нивга, никога… не си се чукала с мъж в мимозения си живот.
Доктор Хиндли и Уърти се заеха да го корят, ала Сара се усмихна подигравателно.
— Да се чукам? Никога не съм чувала да употребяват тази дума.
— Не си живяла достатъчно в бордеите.
— Истина е — сериозно призна тя. — Трябва да направя там още няколко посещения, преди да довърша изследванията си.
— Няма да се връщаш — възрази той. — Бог знае още колко ще издържиш. Проклета малка глупачке, да се влачиш по нощите в предградията…
— Това е последният бод — съобщи доктор Хиндли, като внимателно преряза конеца.
Дерек въздъхна от облекчение и се смълча.
Уърти се отстрани от леглото и се приближи до Сара с извинителна усмивка.
— Простете на мистър Крейвън. Той е груб само с хората, които харесва.
— Ще се оправи ли? — прошепна тя.
— Със сигурност. Той е много силен човек. Преживявал е и далеч по-тежки неща — Уърти се взря в нея отблизо, чертите му бяха омекотени от загриженост. — Треперите, мис Филдинг.
Сара кимна и си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че не съм свикнала на толкова голямо напрежение — не бе осъзнала колко бъбрива бе до този момент. — Всичко се случи толкова бързо.
— Трябва да си починете малко — подкани я Уърти — и да успокоите нервите си с малко бренди.
— Да… може би една малка глътчица, в чаена чашка — тя преплете пръсти. — Отседнала съм при приятели на родителите ми, семейство Гудмън. Часът е късен… могат да се разтревожат…
— Веднага щом се приготвите, наш личен екипаж ще ви закара, където желаете.
— Уърти! — прекъсна ги раздразненият глас на Дерек. — Престани с това проклето шепнене. Дай на селското мишле малко пари и я отпрати там, откъдето е дошла.
Уърти понечи да възрази, ала Сара го спря с леко докосване по ръката. Поизправяйки крехките си рамене, тя се приближи до леглото.