— Такава наглост! Аз си въобразявах, че си скромното и невинно момиче, каквато беше някога… Боже мой, ти се държиш по-скоро като твоята проклета Матилда, отколкото като себе си. Започвам да подозирам, че си се поддала на ухажванията на някой твой смел рицар в Лондон! Какво друго би могло да обясни поведението ти?
Преди тя би го помолила да й прости. Ала сега обвиненията му възпламениха чувствата й.
— Причината е може би в това, че се уморих четири години да те обичам добродетелно! А ако те безпокои въпроса за девствеността ми, все още я притежавам — но много ми е притрябвала!
— Изглеждаш ми много по-нахакана и самоуверена, отколкото преди да заминеш.
— Може би съм! — изстреля тя дръзкия си отговор. — Няма ли да се подразниш, ако разбереш, че и други мъже биха могли да ме желаят? Че някой друг ме е целувал, освен теб?
— Да, и това ме вбесява! — Пери бе толкова развълнуван, че красивото му лице се бе покрило с бели и червени петна. — Вбесява ме толкова, че вече преосмислих предложението, което ти направих! — той натъртваше всяка дума като плющене на кожен бич. Слюнки се стичаха по брадичката му. — Обичах те такава, каквато беше някога, Сара. Но не те харесвам в новия ти облик. Ако възнамеряваш още да станеш мисис Кингсууд, ще трябва да откриеш някакъв начин да промениш себе си и да се превърнеш в момичето, в което някога се влюбих.
— Не мога — Сара побягна от конюшнята, подхвърляйки думите си иззад рамо. — Сега вече можеш да съобщиш на майка си, че годежът ни е разтрогнат! Убедена съм, че ще бъде очарована.
— Тя ще изпита само тъга и съжаление към теб.
Сара рязко се закова на място и извърна тяло към него.
— Наистина ли мислиш така? — тя невярващо поклати глава. — Питам се защо изобщо си въобразих, че се нуждаеш от съпруга, Пери. Ако решиш да ухажваш други момичета в селото, скоро ще откриеш колко от тях са способни да изтърпят деспотичното поведение на майка ти. Всъщност, не мога да се досетя за никоя, която би се съгласила да сключи брак с теб!
Сара мълниеносно се стрелна навън. Стори й се, че долови Пери да вика името й, ала не забави крачка. Беше доволна от справедливото си избухване и от вълната на негодувание, която я бе държала в напрежение толкова време и най-сетне бе изригнала в буен порой. На път към къщи тя повтаряше многократно сцената в ума си, заливана от променливи пристъпи на болка и гняв. Когато стигна дома си, тресна външната врата с всичка сила.
— Свършено е — непрестанно си повтаряше тя, отпусната в креслото и клатеща невярващо глава. — Свършено е, свършено е.
Нямаше представа колко време е изтекло, преди родителите й да се завърнат.
— Как е преподобният Кроуфърд? — запита с безизразен глас тя.
— Чудесно — отвърна Кати — макар и все още да се оплаква от болки в гърдите. Продължава да кашля, както миналата седмица. Боя се, че едва ли ще изслушаме и половината от службата му следващата неделя.
Сара разсеяно се усмихна, като си припомни колко дрезгав бе гласът му на предишната служба. Болшинството от паството едва успя да я дочуе, особено по-възрастните енориаши. Тя понечи да стане от креслото, ала Исак пусна едно писмо в скута й.
— Изпратено е в селото вчера — съобщи той. — Фина хартия, червен восъчен печат… трябва да е от някоя извънредно важна персона.
Сара бавно обърна плика в ръката си, взирайки се в изящния почерк и претенциозния кръст, щампован върху обратната му страна. Родителите й я наблюдаваха с интерес, докато тя разчупваше печата и разгръщаше гладко изписания лист.
„Скъпа моя мис Филдинг,
От последната ни очарователна среща често си спомням за вас, и трябва да призная с немалка доза любопитство. С огромно нетърпение бих желала да узная мнението Ви за нашия бал и, разбира се, да Ви отнема малко време за продължаването на нашето запознанство в края на идващата седмица…“
Сара продължи да чете по-нататък, след което извърна поглед към лукаво насмешливите лица на родителите си.
— Писмото е от графиня Уовъртън — заяви изумена тя. — Имах възможност да се запозная с нея, докато бях в Лондон.
— И какво ти пише? — полюбопитства Кати.
Сара отново се взря в изписаните със ситен почерк редове.
— Тя… тя ме кани да прекарам уикенда с нея в имението й в Рейфорд Парк, Хъртфордшър. Ще има бал, грандиозна вечеря, фойерверки… повече от двеста души… Пише още, че се нуждаят от някое „свежо и лъчезарно присъствие“ като моето за оживяване на атмосферата… — Сара изумена се засмя. — Нима наистина не е невероятно да покани тъкмо мен за поддържане на бон тона?