Кати се пресегна към писмото, разгърна листа в ръката си и замига в усилието си да го прочете.
— Колко необичайно!
— Не бих могла да приема предложението — отрони Сара. — Нямам подходящо облекло, нито личен екипаж, пък и няма да познавам там жива душа…
— А и Пери едва ли би одобрил подобна постъпка — добави баща й.
Полу дочула коментара му, Сара объркано поклати глава.
— Защо ли канят именно мен да присъствам на подобна вечер? — дъхът й пресекна при връхлетялата я ужасна мисъл. Навярно Лили си бе въобразила, че поканата на едно просто селско момиче би послужила за забавление на високопоставените й гости. Имаше да се присмиват до безкрай, подкачвайки свенливата, семпло облечена романистка в изисканото си обкръжение. Лудото биене на пулса й отекваше в ушите й. Ала щом си припомни сияйната усмивка на Лили Рейфорд, се засрами за подозренията си. Правилно бе да се отнесе към поканата й като към топлосърдечен жест, какъвто наистина бе.
— Представи си какви благородници ще се притекат на тържеството — подметна Кати, въртейки писмото в ръка. — Трябва да го покажа на Хюджиз — няма да повярват на ушите си, като разберат, че дъщеря ми е приятелка на графиня!
— В Божиите очи не съществува разлика между графиня и млекарка — мъдро философства Исак и се приведе да притъкне огъня в камината.
— Лейди Рейфорд е изключителна жена — с възхищение възкликна Сара. — Тя е жизнерадостна, ала и изключително щедра.
— Жена с нейните богатства може да си позволи да бъде щедра — отбеляза баща й с лукав блясък в очите.
— Предполагам, че в дома й ще се стълпи цветисто общество… — замислено произнесе Сара. — Може би дори… — тя прехапа устни и се опита да обуздае внезапния хаос от връхлетели я мисли. Възможно бе там да присъства и Дерек Крейвън. Той бе близък приятел на Рейфордови. Ето най-важната причина да не отиде на бала — каза си тя… Ала сърцето й нашепваше друго.
Часове по-късно, когато родителите й грееха нозе пред огъня и четяха пасажи от Библията, Сара кръстоса крака с подложка в скута си и лист най-фина хартия. Внимателно потопи писалката в малката мастилница и записа. Ръката й леко потрепваше, ала се стараеше да оформя равно и чисто редовете.
„Скъпа моя лейди Рейфорд,
С удоволствие получих трогателната Ви покана за предстоящия уикенд в Рейфорд Парк…“
Силна миризма на джин се бе просмукала във въздуха в апартаментите на хазартния клуб. Въпреки старанията на прислужниците да поддържат чист дома както винаги, те трудно можеха да се справят с щетите, които му бе нанесъл Дерек през последните седмици. Плътните кадифени завеси и ярките, пищни килими бяха съсипани от петна от алкохол и дупки от пури. Една масичка, инкрустирана с полускъпоценни камъни, бе замърсена от подметки на ботуши, чийто притежател обикновено небрежно ги поставяше върху крехката й повърхност. Прозорците бяха плътно завесени, за да не пропускат ни лъч дневна светлина.
Уърти предпазливо пристъпи във вътрешността на апартамента с неопределеното усещане, че се вмъква в бърлогата на див звяр. Завари Дерек проснат по корем върху едно неоправено легло. Дългите му нозе и голите му пети се поклащаха извън матрака. На пода до него се въргаляше празна бутилка от джин, изсмукана след няколко часа яки алкохолни упражнения.
Когато долови присъствието на посетителя, Дерек обтегна гръбнак зад плътната охрена коприна на халата си.
— Къде се губиш, да те вземат мътните — озъби се той, без да вдига поглед към Уърти. — Донеси я веднага.
— Какво да донеса, сър?
Разчорлената тъмна глава заплашително се надигна. Дерек прикова разярения си взор върху фактотума. Устните му бяха обградени от дълбоки бръчки. Върху фона на бледата кожа на лицето белегът му изпъкваше по-силно отвсякога.
— Не си играй с мен. Прекрасно знаеш, че те изпращам за друга бутилка.
— Сър, не бихте ли предпочели някое вкусно блюдо от кухнята, наместо това? Не сте хапвали нищо от вчера сутринта… а и… презирате вкуса на джина.
— Той е майчиното ми мляко. Донес’ми това, за коет’ те помолих, или ще изритам назидателния ти задник на улицата.
Тъй като бе заплашван с уволнение почти всеки ден през изминалия месец, Уърти се осмели да пропусне забележката покрай ушите си.
— Мистър Крейвън, доколкото ви познавам, никога не сте се държали по този начин. Не приличате на себе си, откакто…