— Откога? — изсъска Дерек, заприличал на пантера, готвеща се за скок. Ефектът беше нарушен от гръмко пиянско оригване, и той отново наведе глава към разхвърляните завивки.
— На всекиго е ясно, че нещо става с вас — все по-смело се изстъпи Уърти. — Това, което наблюдавам със собствените си очи, ме кара да говоря откровено, дори и да означава загубата на поста ми в бара на Крейвън.
Гласът на Дерек бе заглушен от гънките на завивките.
— Изобщо не си правя труда да те слушам.
— Вие сте по-добър, отколкото си мислите, сър. Никога няма да забравя как спасихте живота ми. О, зная, че сте ми забранили дори да споменавам за това, ала въпреки това — истина е. Бях за вас напълно непознат, а вие се заехте да ме изтръгнете от клупа на бесилката.
Преди години Уърти бе помощник-иконом в едно аристократично домакинство в Лондон. Бе се влюбил в една от прислужничките, която бе откраднала перла и рубинена гривна от господарката на дома. Наместо да позволи да арестуват любимата му и да я обесят за кражба, Уърти сам се бе обявил за виновен. Бе задържан за екзекуция в Нюгейт. Когато научи историята за ужасното положение на Уърти от един от лакеите в клуба, Дерек се обърна към местния съдия, използвайки и рушвет, и заплахи, за да освободи помощник-иконома. В Лондон се говореше, че Крейвън е способен да опитоми разярен бик. Той единствен бе в състояние да освободи нещастната жертва направо от гнилата паст на Нюгейт.
Уърти бе видял за пръв път Дерек Крейвън край вратата на килията си, на лицето му бе изписана сардонична развеселеност.
— Значи ти си глупакът, когото ще обесят заради някаква разпасана кучка?
— Д-да, сър — бе изпелтечил Уърти, наблюдавайки как Дерек пъха пачка банкноти в ръцете на пазача.
— Повече лоялност, отколкото ум — иронично бе подхвърлил Дерек. — Точно както си мислех. Добре, малки обеснико, мога да те назнача за фактотум на моя клуб. Или ще предпочетеш палачът да ти увеси въжето на шията утре заранта?
Уърти бе целунал краката му в знак на благодарност и му бе служил вярно досега. Ала в този миг, като виждаше състоянието, в което бе изпаднал властния му работодател, бе изпаднал в отчаяние, чудейки се как да му помогне.
— Мистър Крейвън — нерешително произнесе той. — Разбирам защо сам си причинявате страдания — болезнен спазъм сгърчи лицето му. — И аз веднъж бях влюбен.
— Спомням си. Благородната ти афера с тънкопръстата домашна прислужница.
Уърти пропусна подигравката покрай ушите си и продължи със сериозен и спокоен тон.
— В продължение на десет години не е минал нито ден, в който да не си мисля за нея. Все още виждам пред себе си лицето й, тъй кристално и светло, както нищо друго в паметта ми.
— Проклет глупак.
— Да, сър. В любовта разум няма. Никой не може да обясни защо една жена е способна да изтръгне сърцето на мъжа от гърдите му и никога да не го напусне в спомените му. Тази жена за вас е мис Филдинг, нали?
— Махай се от очите ми — грубо просъска Дерек и впи пръсти в бухналата купчина спално бельо.
— Сър, дори да сте я загубил, длъжен сте да се справите с живота си по начин, който би запазил чувствата ви към нея. Навярно бе изпитала дълбока тъга, ако ви зърне в подобно състояние.
— Вън!
— Добре, сър.
— И ми донеси още една бутилка джин.
Мърморейки неохотно, фактотумът се изниза от стаята. По-късно навярно Дерек щеше да открие, че джинът не му бе донесен, понеже потъна в пиянска забрава. Безсмислени сънища се зареяха из ума му, докато гърчеше тяло и нечленоразделно мърмореше.
Сред нажежената, непрозирна мъгла с танцуващи сенки той долови присъствието на женско тяло, прилепено до неговото. Нежни ръце се плъзнаха под халата му и го разтвориха. Мъжествената твърд в слабините му се надигна и изправи. Той жадно притисна тяло до нейното, дирейки дланите й, които великолепно, до крайна изнемога го милваха. Притискайки се все по-плътно до нея, той сграбчи копринените й гърди в ръце.
Изгарящ от желание да я обладае, той се отпусна върху нея и разтвори широко коленете й. Прокара устни по млечнобялата й шия и задиша възбуден, с огнен дъх срещу влажните следи, които оставяше. Със страстен вик тя обтегна тяло срещу неговото и обви раменете му с ръце.
— Сара! — простена той в ухото й и нежно прониква в сладостната й плът. — О, Сара…
Ненадейно хищни нокти, подобни на тънки острия, се впиха в гърба му, врязвайки се все по-дълбоко в отчаян опит да си отмъстят. Дерек отвори уста от болка и почуда. Изви тяло, за да избегне жилещото дращене, улови тънките китки на жената и ги изви зад врата й. Пръстите й бяха протегнати подобно нокти на хищен звяр, а връхчетата им бяха навлажнени от собствената му кръв.