— Qui, mademoiselle — момичето спокойно се пресегна към синя копринена панделка и я втъкна в свободно спуснатите кичури на косите й.
— Това може да се окаже твърде опасно — прошепна Сара.
След няколко минути Сара закопча високата яка на сивата си рокля и разгледа облика си в огледалото. Бе доволна от старателните усилия на прислужницата. Косата й бе красиво пристегната на върха на главата в тежка плитка, а няколко кичурчета се виеха покрай слепоочието й на малки къдри. Сара благодари на Франсоаз, излезе от стаята и се упъти към големите стълби. Тя възнамеряваше да се присъедини към някое дамско общество на долния етаж за глътка чай и малко забавни клюки. Надяваше се, че жените ще бъдат приятелски настроени или поне толерантни към присъствието й.
Поспря се в коридора и се взря в една мраморна статуя, поместена в полукръгла ниша, опитвайки се да посъбере кураж. Изпитваше страхопочитание и боязън от гостите в залата. Лили я бе уведомила, че на бала ще присъстват посланици, политици, артисти и дори местният губернатор със семейството си. Сара отлично съзнаваше, че няма нищо общо с тях. Без всякакво съмнение те щяха да я сметнат за недодялана и глуповата. Може би и Дерек Крейвън я считаше за такава, човекът, който общуваше с аристократите, надменно изтъкваше произхода си. Горкият мистър Крейвън, помисли си със съчувствие тя. Внезапно по тила я полазиха мразовити тръпки и всяко косъмче по тялото й настръхна. Сара бавно се извърна.
Зад нея стоеше Дерек, който далеч не заслужаваше нечие човешко съчувствие. Бе вперил поглед в нея като уморен и преситен султан, разглеждащ поредната си придобивка. Смуглата му красота съответстваше единствено на изключителното му самообладание.
— Къде е годеникът ти? — запита той с неприязнен тон.
Сара бе обезкуражена от заплашителната тишина.
— Аз нямам… Тоест, той… Ние няма да сключим брак.
— Не ти е направил предложение?
— Не… да, но… — Сара инстинктивно отстъпи назад. Дерек се приближи към нея, смалявайки разстоянието помежду им. Докато разговаряха, тя продължаваше да се отдръпва назад, а той я следваше подобна дебнеща котка. — Мистър Кингсууд ми направи предложение няколко дни след завръщането ми у дома — промълви Сара, почти останала без дъх. — И аз приех. В началото бях много щастлива… е, не точно щастлива, но… Възникнаха разни проблеми. Той ми каза, че съм се променила. Предполагам, че е прав, макар че…
— Той ли развали годежа?
— Аз… може да се твърди, че го разтрогнахме заедно… — при неотклонното му приближаваме към нея тя панически заотстъпва назад към съседната стая, като едва не се препъна в един малък позлатен стол.
— Мистър Крейвън, бих желала да престанете да ме преследвате по този начин!
Твърдият му поглед беше безмилостен.
— Знаела си, че ще бъда тук през уикенда.
— Ни най-малко!
— Запланувала си всичко това с Лили.
— Уверявам ви, че не съм… — тя прекъсна думите си със сепнат писък, щом той я настигна и сграбчи за раменете.
— Не зная първо чий врат да извия — твоя или нейния.
— Вие сте обиден, че присъствам тук — промълви с тъничък гласец Сара.
— По-скоро бих се заврял в кофа с въглища, отколкото да прекарам цяла нощ под един покрив с теб!
— Толкова ли ви отблъсквам?
Дерек задиша тежко, втренчил поглед в дребничкото й, прекрасно лице. Лудата радост от близостта й караше кръвта му да кипи. Пръстите му притискаха и милваха меката кожа на раменете й, сякаш вкусваше аромата от плътта й.
— Не, не ме отблъскваш — едва чуто произнесе той.
— Мистър Крейвън, причинявате ми болка.
Той не охлаби хватката си.
— В нощта след бала… нима не схвана нито дума от онова, което ти казах?
— Разбрах всичко…
— И въпреки това си дошла тук.
Сара стоеше като закована на едно място, макар да й костваше усилие да не залитне под унищожителния му, изгарящ поглед.
— Имах правото да приема поканата на лейди Рейфорд — заяви упорито тя. — И-и… Нямам намерение да си тръгна оттук, независимо какво ще ми кажете!
— Тогава ще си тръгна аз.
— Добре! — за нейно учудване я обзе желанието да го подразни и тя добави: — Щом не можете да се овладеете и намирате за нужно да избягате от мен.
Лицето му остана съвършено безизразно, ала тя долови гнева, който го изгаряше отвътре.
— Казват, че Бог закриля глупците и децата — тази истина се отнася и за теб.