— Мистър Крейвън — спокойно заяви тя, — много мило от ваша страна да ми предложите възнаграждение, ала имам достатъчно пари, за да покрия нуждите си. Но бих ви била много благодарна, ако ми позволите да разгледам вашия клуб и може би да задам няколко въпроса на персонала ви. Както ви споменах преди малко, пиша роман и вие бихте могли да подкрепите…
— Не.
— Мистър Крейвън, молбата ми е логична, като вземем предвид факта, че тази вечер спасих живота ви.
— Дяволска история.
Сара се слиса.
— Но онези мъже се опитваха да ви убият.
— Ако желаеха това, досега да съм в гроба.
— Тогава… целта им е била… умишлено да обезобразят лицето ви? — тя подскокна от ужас. — Но кой би желал да стори подобно нещо?
— Мистър Крейвън има много врагове — поясни Уърти с разтревожено обло лице. — Особено Иво Дженър, съдържател на конкурентен клуб. Но не съм очаквал Дженър да предприеме подобна глупост.
— Може би не — промърмори Дерек, притваряйки очи. — Навярно е някой друг. Уърти… изведи я у’тук.
— Но, мистър Крейвън! — запротестира Сара.
— Елате — подкани я Уърти с тих шепот. Побутна я да се отдръпне от леглото. Сара неохотно го последва в съседната стая.
Когато остана сам, Дерек тихо се засмя с горчивина в гласа.
— Проклета да си, Джойс — прошепна той и повдигна ръка, за да докосне шевовете по лицето си.
След като доктор Хиндли си замина, Уърти позвъни да поднесат чай и подкладе тлеещия огън в камината.
— Сега — усмихна се приятно той, като се настани на един стол близо до Сара — можем да разговаряме, без да ни прекъсват.
— Мистър Уърти, можете ли да убедите мистър Крейвън, че няма да бъда досада или неудобство за него по никакъв начин? Всичко, което желая, е да понаблюдавам дейността на клуба и да задам няколко въпроса…
— Ще поговоря с мистър Крейвън — увери я Уърти. — И ще ви позволя да посетите клуба утре, докато мистър Крейвън е още неразположен — Уърти се засмя на видимата й възбуда. — Привилегия, рядко предоставяна на жени, разбирате ли, освен на нощните сбирки. Има само една друга дама, на която позволяват да пристъпи прага.
— Да, чух за нея — наричат я Разюзданата Лили. Била е любовница на мистър Крейвън доста години, вярно ли е?
— Истината е винаги по-различна, мис Филдинг.
Разговорът им прекъсна една прислужница, която носеше поднос с чай и вкусни сандвичи. Със сръчен жест Уърти наля на Сара чай и прибави към него щедро количество бренди. Балансирайки с чашата и чинийката върху скута си, Сара отхапа от един сандвич с чувството, че бавно се пробужда от кошмар. Протегна навлажнените си нозе към горящия огън, като внимаваше да не излага на топлината глезените си.
— Има само едно условие, за което бих желал да ви помоля — отбеляза Уърти, като се настани на стола си. — Не бива да се приближавате до мистър Крейвън и да му задавате каквито и да е въпроси. Всъщност, настоявам да поемете грижата да го избягвате. Ще бъдете свободна да разговаряте с когото и да било другиго в клуба. Ще се опитаме да постигнем съгласие, доколкото е възможно.
Сара се намръщи от разочарование.
— Но мистър Крейвън ще ми е от голяма полза. Има някои неща, за които бих желала да го запитам…
— Той е изключително затворен човек, който се опитва да избяга от миналото си. Уверявам ви, не ще иска да говори за себе си.
— Тогава има ли нещо, което вие можете да ми кажете за него? — тя отпи от чая и го загледа с надежда.
— Не е лесно да се опише. Дерек Крейвън е най-комплицираната личност, която някога съм срещал. Може да бъде мил и благороден, но… — Уърти отпи малко бренди и зарея поглед в тъмнокехлибарената дълбочина на чашата. — Страхувам се, че твърде често мистър Крейвън се проявява като човек с разрушен морал. Произлязъл е от свят по-див и жесток, отколкото можете да си представите, мис Филдинг. Всичко, което знае за майка си, е, че е била проститутка, работеща на Тайгър Бей, улица край доковете, където е обслужвала моряци и престъпници. Родила го е в една канавка и го е зарязала там. Някои от другите уличници проявили милост и подслонили бебето в първите години на живота му в публичните домове и вертепите.
— О, мистър Уърти — простена задавено Сара. — Ужасно е за едно дете да бъде подложено на такъв живот.
— Започнал да работи на пет-шест години като чистач на комини. Когато пораснал, се отдал на просия, кражби, работа по доковете… Има период от няколко години, за които той не желае да обели нито дума, сякаш никога не е съществувал. Не зная какво е вършел по онова време… нито пък желая да узная. Някъде по същото време с получил първоначални знания по смятане и четмо. Образовал се е достатъчно в юношеските си години, за да стане книгоподвързвач в Нюмаркет. Според думите му, било е времето, когато му хрумнала мисълта да организира някой ден свой собствен хазартен клуб.