— Каква забележителна амбиция за момче с такъв произход! — Уърти кимна.
— Било е изключително постижение за него да изгради малък вертеп в града. Вместо това, той си е мечтаел да създаде клуб, толкова изключителен, че най-властните особи в света да желаят да станат негови членове.
— И точно това е постигнал — удиви се тя.
— Да. Роден без шилинг наследство… — Уърти замълча. — Роден без име, всъщност. Сега той е по-богат от повечето благородници, клиенти на неговия клуб. Никой няма реална представа какво точно притежава. Имения, къщи, улици със заемодателни кантори, магазини и жилищни сгради, предоставяни под наем, частни художествени колекции, яхти, коне за конни надбягвания… изумително. И следи за всяко придобито пени.
— Каква цел преследва? Какво, в крайна сметка, се опитва да постигне?
Лека усмивка пробяга по лицето на Уърти.
— Мога да ви го предам с една дума. Все повече и повече. Никога не е в достатъчна степен удовлетворен — щом забеляза, че е допила чая си, я запита дали желае още.
Сара поклати глава. Брендито, огънят в камината и спокойният глас на Уърти, всичко взето накуп, я подмамваха към дрямка.
— Вече трябва да си тръгвам.
— Ще се погрижа за екипажа.
— Не, не, Гудмънови живеят съвсем наблизо оттук. Ще се добера дотам пеша.
— Глупости — решително възрази фактотумът. — Не е препоръчително за една лейди да се движи, където и да е пешком, особено по това време на нощта. Това, което се случи на мистър Крейвън, е пример за опасностите, които ви грозят.
И двамата се изправиха. Уърти понечи да каже още нещо, ала думите замряха на устата му и той я изгледа особено. По-голямата част от косата на Сара бе изпаднала от фибите и се бе разстлала върху раменете й, рубинените пламъци танцуваха по кестенявите й къдрици. Имаше нещо странно вълнуващо в чудатата й, малко старомодна красота, която лесно можеше да бъде подмината във времена, предпочитащи екзотиката и екстравагантността.
— Във вас съществува сякаш нещо от друг свят… — промълви самозабравено Уърти. — Отдавна не съм срещал невинност в женско лице.
— Невинност? — Сара отметна глава назад и се засмя. — О, мистър Уърти. Зная много неща за порока и греха…
— Но сте недокосната от тях.
Сара замислено прехапа устни.
— Сякаш нищо не се случва в Грийнууд Корнърз — призна тя. — Винаги пиша за неща, които другите вършат. Понякога отчаяно ми се иска да живея, да имам приключения, да почувствам аромата на събитията и… — Сара пресече думите си и направи гримаса. — Не се усещам как говоря. Какво ли си мислите за мен?
— Струва ми се — усмихнати поде Уърти — че ако мечтаете за приключения, мис Филдинг, то направихте добър старт тази вечер.
Сара бе доволна от заключението.
— Истина е — веднага след това тя се разхлипа. — Мъжът, когото застрелях… Нямах намерение да го нараня…
— Вие спасихте мистър Крейвън от ужасно обезобразяване, ако не от смърт — мило се отзова Уърти. — Когато и да се почувствате виновна за това, трябва да си припомните този факт.
Съветът му успокои Сара.
— Ще ми разрешите ли да се върна тук утре?
— Настоявам да го сторите.
Тя го дари с обаятелна усмивка.
— Добре, в такъв случай… — пое протегнатата му ръка и му позволи да я изпроводи надолу по стъпалата.
Дерек се бе проснал върху леглото. Лауданумът течеше във вените му, правейки го отпуснат, замаян. Слабо успокояваше болката самопрезрението му. Устните му се разтеглиха в горчива усмивка. Почти би предпочел нападателите му да го бяха превърнали в звяр, вместо да му причинят незначителен разрез, който го правеше по-скоро глупак, отколкото чудовище.
Замисли се за Джойс, очаквайки да го завладее чувство на предателство, гняв, всичко друго, само не и това хладно възхищение. Поне се беше постарала да предприеме някакво действие, да извърши нещо в името на собствената си гордост. Докато той нехаеше за нищо. Притежаваше всичко, за което бе мечтал… богатство, жени, удоволствието да наблюдава клиентите си да остъргват обувките си, преди да влязат в неговия клуб. Ала през последните две години всичките му предишни вълчи апетити се бяха заситили и той бе останал без нищо, млад мъж с опустошена душа.