Може би причината е била бурното сексуално преживяване, което понякога можеше да се окаже фатално дори за един четиридесетгодишен мъж. Поне така бе на теория. Или пък стресът в работата му. Или може би е имал опасно наследствено предразположение към сърдечни заболявания? Никой не можеше да бъде сигурен коя хипотеза може да се окаже най-правдоподобна.
Именно както го искаше тя.
След като инспектор Пингри й зададе последния от своите въпроси, той се зачете в бележките, които бе нахвърлял по време на разпита. За него най-важното се оказа това, което Нора му бе разказала. Разбира се, с изключение на онези незначителни детайли в повествованието, описващи как бе отровила Конър и как бе наблюдавала агонията му върху пода на банята.
— Е, госпожице Синклер, мисля, че разполагаме вече с всичко, от което се нуждаем – заяви инспектор Пингри. – Ако не възразявате, бихме искали да направим още един, последен оглед на къщата.
— Добре – тихо се съгласи тя. – Щом смятате, че е необходимо.
Двамата полицаи слязоха долу в коридора, а Нора остана на дивана, който бе купила за малко над седем хиляди долара от „Ню Канаан Антикс“. След минута тя се надигна. Пингри и партньорът му може и да изглеждаха любезни и преливащи от съчувствие, ала моментът на истината тепърва предстоеше.
Но какво в действителност си мислеха те?
С предпазливи стъпки Нора ги настигна, докато те още обикаляха стаите. Стараеше се да остава достатъчно близо до тях, за да ги подслушва, но все пак сравнително по-далеч, за да не я забележат.
След като прекоси коридора на втория етаж, тя узна всичко, което я интересуваше. Двамата мъже се бяха спрели да побъбрят в стаята с видео играчките на Конър. Естествено, тук също личаха следите от дизайнерския усет на Нора.
— По дяволите, как ти се струва тази уредба? – рече Нейт Пингри. – Според мен само телевизорът струва повече от една моя заплата.
— Явно това момиче се е готвело да се омъжи за истински богаташ – рече партньорът му, инспектор Барейро.
— Не се шегувай с това, Джо. Не виждаш ли, че никак не й провървя?
— Няма спор по този въпрос. Съвсем малко е оставало да грабне венчалния пръстен.
— Да, а ето, че сега й се размина.
Нора се обърна, отдалечи се и тихо слезе по стъпалата. Очите й бяха зачервени, изглеждаше много зле. Но вътрешно чувстваше огромно облекчение. Браво, Нора! Господи, наистина си много добра!
Полицаите не подозираха нищо.
Тя бе извършила идеалното убийство.
За пореден път.
≈ 21 ≈
Размотаването на непознати с прекалено сериозни физиономии, влизащи и излизащи от къщата, какофонията от шумове и създаваното от тях безредие продължиха почти два часа. Цялата тази ситуация се стори на Нора изпълнена с горчива ирония: всичко се оживява най-много, когато някой умре.
Накрая бъркотията свърши.
Мъжете от екипа за спешна помощ, полицаите, колата от моргата – всички те си заминаха. Нора остана сама в смълчаната просторна къща.
Сега настана време да се залови за работа. Това, което полицията наистина трябваше да знае, но никога нямаше да узнае.
Кабинетът на Конър бе в отдалечения край на къщата, дори по-правилно бе да се каже, че се намира в обособено крило. Съгласно нарежданията, които той бе съобщил на Нора още при първата им среща, тя го бе обзавела като частен клуб, запазен само за мъже: масивни кожени дивани, лавици от черешово дърво, маслени картини с ловни сцени, които напоследък отново бяха на мода. В единия ъгъл се виждаше пълен комплект средновековна броня. А в другия се мъдреше витрина с колекция от старовремски кутийки за смъркане на енфие. Куп скъпи боклуци.
Нора дори се бе пошегувала, след като приключи с обзавеждането на неговия кабинет:
— Това помещение до такава степен притежава мъжка атмосфера, че дори не е нужно да се пушат цигари, за да се разбере за какво е предназначено.
Но сега, по ирония на съдбата, в тази мъжка обител се намираше само тя. Дори можеше да се каже, че Конър някак си й липсва.
Настани се зад бюрото във великолепното му кресло, произведено от „Гейнсбъро“, протегна ръка и включи компютъра. Той бе от онези конфигурации с по три екрана, позволяващи едновременно да се следят голям брой финансови пазари. Изглеждаше така, сякаш от тази машинария можеше да се командва ракетна атака. Или поне да се насочва приземяването на няколко боинга от най-големите – „Джъмбо Джет“.
Нора въведе първо паролата за специалния достъп на Конър в интернет. Последва кодът за неговата персонално кодирана 128-битова виртуална частна мрежа. Казано по-просто, това бе най-сигурният възможен метод за свързване на две точки в киберпространството.