Макар че обикновено не казваше нищо. Просто стоеше изправен там, потънал в мълчание, докато Нора подреждаше куфара си, отпивайки от любимата си минерална вода „Евиан“. Но този следобед не успя да се сдържи.
— Не заминавай – промълви той с плътния си глас.
Нора се извърна с очарователната усмивка на любяща жена:
— Знаеш, че се налага. Знаеш също, че и аз мразя да заминавам.
— Но ти вече ми липсваш. Просто им кажи „не“, Нора, не заминавай. Прати ги по дяволите.
Още от първия им ден тя бе изумена от уязвимостта му, когато бе с нея. Това бе зашеметяващ контраст с образа му в обществото – на много богат и твърдо действащ инвестиционен банкер със своя преуспяваща компания в Гринич и с филиал в Лондон. Очите му, гальовни като на някое умилкващо се в крачолите кутре, прикриваха същността му на лъв – могъща и горда.
И наистина, въпреки че все още бе сравнително млад – в началото на четиридесетте, – Конър бе като истински крал на своята империя. А в Нора, която бе на тридесет и три, той бе открил своята кралица – идеалната сродна душа.
— Знаеш, че мога да те завържа и никога да не те пусна да си заминеш – продължи той, вече с шеговит тон.
— Звучи забавно – игриво откликна тя. Вдигна капака на куфара си, оставен отворен върху леглото, и затърси нещо вътре. – Но преди да ме завържеш, би ли ми помогнал да намеря зелената си жилетка?
Конър най-после се ухили. Тя наистина беше страхотна. Нищо друго нямаше значение.
— Коя жилетка търсиш? Онази с перлените копчета ли? Тя е в големия гардероб.
— Пак ли си обличал дрехите ми? – засмя се Нора.
Тя отиде до вградения гардероб. Когато се върна със зелената жилетка в ръка, завари Конър да я чака до леглото. Гледаше я усмихнат, с игриви пламъчета в очите.
— Охо! – възкликна тя. – Познавам този поглед.
— Какъв поглед? – невинно запита той.
— Онзи, който подсказва, че искаш подарък, преди да замина.
Нора се замисли за миг, преди на свой ред да грейне в многообещаваща усмивка. Пусна жилетката в куфара и бавно пристъпи към Конър, като съвсем преднамерено се спря само на няколко сантиметра от него.
Бе само по сутиен и бикини.
— От мен за теб – приведе се тя и прошепна в ухото му.
Нямаше много дрехи за събличане, но той се наслади на всеки миг. Първо нежно я целуна по шията, после плъзна устни надолу по рамото й, като устата му следеше някаква въображаема линия, слизаща надолу към извивките на малките й, фино оформени и щръкнали дръзко гърди. Там устните му се застояха за по-дълго. С едната си ръка галеше нейната, а с другата вече посягаше отзад към закопчалката на сутиена й.
Нора потръпна. Цялото й тяло пламна. Готин, забавен, а на всичкото отгоре превъзходен в леглото. Какво повече би могло да желае едно момиче?
Конър коленичи и я целуна по гладкия корем. Езикът му нежно описваше кръгчета около вдлъбнатината край пъпа й. После, като опря палците си от вътрешните страни на бедрата й, започна да смъква бикините й, без да престава да я обсипва с целувки, все по-надолу.
— О, това е… страхотно – прошепна Нора.
Сега бе неин ред. Конър изправи пред нея високата си мускулеста снага и тя енергично започна да го разсъблича. Бързо, сръчно, но най-вече чувствено.
За броени секунди те останаха неподвижни. Съвсем голи. Вгледани един в друг, попивайки с погледи всяка подробност. Господи, може ли да има миг, по-сладък от този?
Внезапно Нора избухна в смях. Чевръсто, игриво тласна Конър в леглото и той се тръшна по гръб. Вече бе напълно възбуден. Готов за нея. Както му бе щръкнал, напомняше за слънчев часовник, но жив, дори пулсиращ, кой знае как озовал се насред цветните чаршафи.
Нора се пресегна към отворения си куфар, измъкна оттам черен марков колан и го опъна до край.
Пляс!
— Я да видим сега кой кого искаше да завърже? – попита го тя.
≈ 2 ≈
Тридесет минути по-късно Нора, в розова хавлия от гладко кадифе, се спускаше по витата стълба на триетажната къща на Конър с площ хиляда квадратни метра, изградена в стил колониален неокласицизъм. Дори по стандартите на Брайърклиф Манър и останалите предградия на изискания Уестчестър този дом наистина изглеждаше внушително.
Освен това беше безукорно обзаведен – всяка стая представляваше превъзходно съчетание на форми и функционалност, стил и комфорт. Като че ли най-реномираните антиквариати от цял Ню Йорк се бяха надпреварвали да предлагат най-доброто от своите колекции – „Илайш ван Бриймс“, „Ню Канаан Антикс“, „Силк Пърс“, „Селър“.