Нора се появи след няколко минути. Махнах й от мястото си – стратегически подбрано тапицирано в червено сепаре в дъното. Носеше тъмна пола, кремава блуза, която приличаше на копринена, и обувки с високи токчета. Всичко това заради мен ли, Нора? Не биваше да си правиш труда. Тъй като вече бе късно за обяд и рано за вечеря, салонът беше полупразен. Тя лесно ме откри.
Приближи се до мен и си стиснахме ръцете. Аз й благодарих, че се бе отзовала на поканата ми. Направи ми впечатление, че ухае много приятно. Бъди нащрек, Крейг.
Щом Нора се настани, келнерката веднага довтаса до масата, като този път бе малко по-общителна от обичайното за нея, и изрече с усмивка:
— Добър ден, госпожице.
Двамата с Нора си поръчахме кафе, но аз си позволих да добавя към него и резен от ябълковия пай. Не бе препоръчително за талията ми, но реших, че е добър стратегически ход. Искам да кажа: как да не вярвате на някой, който си поръчва ябълков пай?
След отдалечаването на келнерката погледнах към Нора и се уверих, че ще трябва да се постарая да огранича диалога до абсолютния минимум. Езикът на тялото й говореше съвсем красноречиво: стегната, владееща се, напрегната. Беше дошла тук, за да узнае някакви лоши новини и нямаше никакъв интерес да удължава съспенса.
И така, играта можеше да започне.
— Чувствам се ужасно – започнах аз. – През цялото време разпитвах кого ли не за това разследване. Всичките се надпреварваха да ме уверят, че се касаело за напълно стандартна процедура и нямало никакъв повод за безпокойство. И изведнъж вчера… – Гласът ми пресекна и отчаяно поклатих глава.
— Какво? Какво стана вчера?
— В дъното на всичко е този проклет Джон О’Хара! – избухнах аз. Е, не стигнах дотам да се разкрещя, но възгласът ми все пак бе достатъчен, за да се обърнат към мен главите на посетителите от съседните две-три маси. – Не знам защо са позволили на такъв тип да оглавява разследванията. Та това просто не е необходимо.
Нора ме погледна и зачака. Състояние, което никак не бе обичайно за нея.
— Той очевидно се е свързал с ФБР – изрекох аз.
Тя примигна учудено.
— Нищо не разбирам.
— Нито аз, Нора. О’Хара се очертава като най-подозрителния човек, когото някога съм срещал. Вечно си въобразява, че целият свят е вплетен в някакви конспирации. Няма да намериш по-тежък случай от неговия.
— Чудесно, няма що! – Нора се облегна назад и раменете й се отпуснаха. Зелените й очи примигаха смутено. Почти изпитах жалост към нея. – ФБР? Какво означава това?
— Става дума за нещо, което никой опечален, скърбящ близък на някой покойник не би могъл да понесе спокойно. – Последва кратка, но сладникаво драматична пауза. – Опасявам се, че тялото на твоя годеник ще бъде ексхумирано.
— Какво?
— Да, зная, звучи ужасно и ако мога нещо да направя по този въпрос, няма да си спестя усилията. Ала нямам това право. Поради кой знае каква причина онзи идиот О’Хара отказал да приеме, че един четиридесетгодишен мъж може да умре от сърдечен удар. Искал да се извършат още изследвания.
— Но нали имаше аутопсия?
— Знам… знам…
— Нима този О’Хара не вярва на резултатите?
— Не е само това, Нора. Той иска да се извършат по-прецизни тестове. Обикновено аутопсиите от общ вид са… как по-точно да го кажа… е, те си остават от общ характер. Затова при тях невинаги се откриват някои неща.
— Какво искаш да кажеш с това някои неща?
Въпросът й увисна във въздуха заради появата на келнерката. И докато оставяше двете кафета и моя ябълков пай, аз не изпусках Нора от очи. Нямаше съмнение, че чувствата й бяха искрени. Докато мотивацията за тях не ми беше толкова ясна. Дали тя беше една опечалена годеница, или убийца, внезапно застрашена от изобличаване?
Келнерката ни остави сами.
— Какви неща? – повторих като ехо аз. – Ами редица неща, предполагам. Например – говоря само хипотетично, – ако Конър е злоупотребявал с наркотици или е боледувал от нещо, за което е скрил при предварителния медицински преглед, и това не е било записано при съставянето на застрахователната полица… всичките тези неща навярно биха могли да бъдат установени при една ексхумация и така да се анулира застраховката.
— В случая обаче няма нищо подобно.
— Ти го знаеш и ако трябва да бъда напълно откровен – това е извън протокола, – зная го и аз. Обаче за нещастие Джон О’Хара не го знае.