— Хм, у нас ли?
— Имаш ли нещо против?
— Не. Но искам да те предупредя, че може да не се окаже това, което очакваш.
— Че какво толкова? Какво очаквам според теб?
— Да кажем само, че далеч не е това, с което си свикнала.
Нора ме погледна право в очите.
— Крейг, аз те харесвам. И само това е важно. Само ти и аз. Разбра ли?
— Разбрах – кимнах аз.
— Мога ли да ти вярвам? Иска ми се да мога.
— Да, разбира се, че можеш да ми вярваш. Аз съм твоят застрахователен агент.
С тези думи ние потеглихме към моя апартамент. Трябва да призная, че на Нора окото й не трепна, когато го видя – за втори път. Ашфорд Корт Тардънс, моят дом, моят чудесен дом.
Хванати ръка за ръка, влязохме вътре.
— Трябва да ти призная, че чистачката днес стачкува – заявих с усмивка. – Непоносими работни условия, според нейните претенции.
Нора огледа жилището, подредено надве-натри.
— Всичко е наред – успокои ме тя. – Всичко това ми подсказва, че тук не се срещаш с никоя друга. А това наистина ми харесва.
Предложих й бира и тя прие. Заведох я дори в кухнята, тъй като не се съмнявах, че ще се усмихне презрително при вида на жълтите кухненски шкафчета „Формика“.
Тя отпи малко от бирата и остави на стола червената си кожена чантичка.
— Е, няма ли да ме разведеш още някъде наоколо?
— Та ти видя почти всичко.
— Но имаш спалня, нали?
Казах си, че тук вече трябва да спра, точно сега. Разбира се, ако наистина исках това, ние никога нямаше да се озовем в моята кухня. Би трябвало да й кажа нещо още там, в киното, нещо от рода на „нека да не насилваме нещата“.
Ала вместо това започнахме страстно да се целуваме още преди да стигнем до спалнята. Бях на път отново да се озова с Нора под завивките. Кой знае, това можеше и да послужи като повод за придаване на ново значение на понятието агент под прикритие*.
[Игра на думи: undercover agent – е агент под прикритие, но under cover – означава под завивките (одеяла, юргани). – Б.пр.]
Но наистина възнамерявах да обърна всичко това в моя полза. И си въобразявах, че зная точно откъде да започна.
≈ 78 ≈
— Как така си успял да преровиш чантичката й, без тя да се усети? – попита Сюзън.
Ами, шефе, разбираш ли, след като Нора и аз се отдадохме на див, необуздан секс в моята ергенска бърлога, аз я изчаках да заспи. Тогава се промъкнах в кухнята и претършувах чантичката й.
Но като се позамислих…
— Имам си свои начини – скромно си признах аз. – Нали затова ме избрахте за тази задача?
— Само защото притежаваш опит в проследяването. И защото беше на разположение.
Това беше на следващия ден. Намирах се в офиса, зад бюрото си, и осведомявах Сюзън по телефона за последното развитие на нещата, които бяхме обсъждали при предишния ни разговор: срещата ми с Нора на вечеря. Главната тревога на Сюзън бе, че може би започвам да ставам прекалено настоятелен, а това можеше да подплаши Нора.
Ха.
След като я уверих, че няма за какво да се тревожи, нейното внимание се пренасочи към това, което бях открил в чантичката на Нора.
— Как беше името на онзи тип? – попита тя.
— Стивън А. Кеплер.
— И той е адвокат от Ню Йорк по данъчни дела?
— Поне така твърди визитната му картичка.
— И кога най-скоро можеш да говориш с него?
— Тук възникна нов проблем. Телефонирах му, но се оказа, че ще бъде в отпуск до следващата седмица.
— Разбира се, той може би не знае нищо.
— Или пък знае всичко. Аз съм оптимист, забрави ли?
— Той ще ти заяви, че е длъжен да пази тайните на клиентите си, ако, разбира се, Нора се числи към тях.
— Вероятно точно това ще направи.
— А какво ще правиш ти тогава?
— Както вече казах, имам си свои начини.
— Знам и точно това ме плаши – призна тя. – Не забравяй, че си длъжен да внимаваш много с адвокатите. Някои от тях, колкото и да не ти се вярва, наистина са наясно със законите.
— Много забавно, нали?
— Ще ме държиш ли в течение на всичко? Длъжен си да ме информираш.
— Винаги го правя.
След като затворих, бутнах стола си назад и поех дълбоко дъх. Чувствах се неспокоен и без настроение. Моят компютър в момента се бе превключил в режим на скрийнсейвър, но като се дръпнах назад, за да кача краката си на бюрото, токът на обувката ми докосна интервалния клавиш и екранът светна. Притеглих стола отново към бюрото и отворих на екрана файла на Нора. Започнах да преглеждам снимките, които бях направил с цифровия фотоапарат след погребението на Конър Браун.