Выбрать главу

— Ти – почтително кимна Туриста. – Само ми кажи какво искаш да сторя за теб, приятелю. Е, ако пожелаеш, мога да пусна пистолета си на тротоара, става ли? Окей?

Мъжът се втренчи изпитателно в Туриста. После отново присви очи.

— Окей, ама го направи бавно. Много бавно – натъртено се разпореди той.

— Разбира се. Кротко, лека и полека. Какво друго ми остава?

Туриста започна бавно да отпуска ръката си. Иззад най-близката телефонна кабина някой рязко си пое въздух. Същият звук се чу иззад микробуса на някаква фирма за доставки, паркиран на Четиридесет и втора улица. Зяпачите, които се бяха изпокрили, но не откъсваха поглед от разиграващото се пред очите им, си мислеха едно и също: Не го прави, приятел! Не му давай оръжието си! Той ще те убие! А след това ще убие и нея!

Туриста приклекна. Остави предпазливо пистолета на тротоара.

— Ето, сам виждаш, всичко стана чисто и лесно. А сега какво искаш да направя?

Дебелакът се разсмя. Пухкавите му рунтави мустаци заподскачаха под носа му.

— Какво искам да направиш ли? – повтори той, след което смехът му се засили още повече. Едва се удържаше.

Внезапно смехът му секна. Лицето му се стегна. Мъжът отклони пистолета си от главата на младата жена и го насочи към Туриста.

— Това, което искам от теб, е да умреш!

И тогава той направи своя ход.

Туриста.

За частица от секундата, само с едно мълниеносно и безпогрешно движение той се пресегна към крачола на панталона си и измъкна изпод него една 9-милиметрова берета от скрития там кобур. Вдигна ръка напред и стреля. Отекна едно гръмко тряс, преди някой наоколо да разбере какво става. Включително и дебелака.

Дупката беше с размер на монета от 10 цента. Точно в средата на челото му. За миг той замръзна на място, като огромна статуя на Буда. Зяпачите изпищяха, младата жена с раницата се свлече на колене. Миг след това дебелакът рухна и с грохот се стовари на мръсния тротоар. Кръвта му бликна като фонтан.

Колкото до Туриста, той прибра своята берета в кобура до прасеца си, след което се наведе да вземе другия пистолет. Изправи се и приближи към куфара. Вдигна го и го понесе към един син „Форд Мустанг“, оставен на улицата с включен двигател.

— Желая ви приятен ден, дами и господа – заяви той пред смаяните очевидци, които го съзерцаваха мълчаливо. – А ти… ти си момиче с късмет – поздрави той жената, която уплашено притискаше раницата пред гърдите си.

След което Туриста се настани зад волана на мустанга и потегли.

Заедно с куфара.

≈ 8 ≈

Светофарът превключи на зелено и шофьорът на нюйоркското такси натисна яростно педала за газта, сякаш премазваше досадна хлебарка. В резултат едва не премаза един куриер на велосипед – от онази рядко срещана порода дръзки и винаги готови да умрат маниаци, за които червените сигнали на светофарите и стоп знаците по улиците бяха само някаква глупава приумица, повод за майтап.

Таксиметровият шофьор закова спирачките на таксито насред кръстовището, а велосипедистът продължи напред, макар че бегачът му се разклати и едва не закачи бронята на таксито.

— Задник! – изкрещя той само през рамо.

— Също като теб! – провикна се таксиджията и заканително размаха пръст. После се извърна, погледна към Нора на задната седалка и ядосано поклати глава. Едва след това се успокои и продължи да шофира, сякаш нищо особено не се бе случило.

Нора поклати глава и се усмихна.

Толкова хубаво е отново да си у дома.

Таксито продължи лудешкото препускане в южна посока по Второ авеню към Долен Манхатън. След няколко пресечки, изминати в сравнително по-спокойна обстановка, шофьорът включи радиото. Предаваха новините по радиостанция „Канал 1010“.

Някакъв мъж с плътен сладък глас току-що привършваше четенето на извадки от доклада за последната криза с общинския бюджет, когато прекъсна насред фразата, за да обяви извънредно съобщение за поредния трагичен инцидент в центъра на града. След което даде думата на репортерка от мястото на събитието.

Само преди половин час възникнала някаква доста напечена, дори странна ситуация на ъгъла на Четиридесет и втора улица и Парк Авеню, точно срещу Гранд Сентръл Стейшън.

Репортерката описа как един мъж взел за заложница някаква млада жена, като с пистолет, опрян до слепоочието й, я заплашвал, че ще я застреля, но самият той минути по-късно бил застрелян от друг мъж, който според всички очевидци бил полицай под прикритие.