Нора тъкмо слизаше от колата, когато й се стори, че чу някакъв звук… което й напомни за Крейг, не, за ОʼХара. Ала за какво бе всичко това? Още не знаеше, освен че привличането помежду им бе огромно и истинско, непреодолимо, реално и съвсем емоционално.
Но нали вече бе приключила с Крейг? Ти го зачеркна от живота си.
Нора влезе в къщата, която й се стори малко загадъчно притихнала и определено мръсна, но не чак толкова занемарена. И без това щеше да остане тук само за кратко. А освен това може да се справи с всякакви трудности, нали така?
Отиде в кухнята и разтвори широко вратата на огромния хладилник „Траулсен“. О, господи, какво бедствие! Загнили зеленчуци… и мухлясало сирене!
Грабна първата бутилка „Евиан“, която бе оставена най-отпред, после бързо затръшна вратата на хладилника, преди да й се наложи да стисне носа си, за да не я задуши неприятната миризма.
— Отвратително, просто отвратително.
Избърса бутилката с една чиста кърпа, отвори я и изпи почти половината на един дъх.
А сега с какво да започне? Може би да се отпусне в горещата вана? Или да поплува в басейна? Или да предпочете сауната?
Ала тогава Нора вкопчи двете си ръце в корема си и усети, че повече не може да се крепи на крака.
Стомахът ми гори, помисли си тя, докато оглеждаше кухнята с трескав поглед… но там нямаше никого, освен нея.
Болката експлодира в непоносим спазъм, изкачил се чак до гърлото й. На Нора й се стори, че вече и да диша не може. Искаше да повърне, ала даже и на това не бе способна.
Тогава се стовари на пода, безпомощна да предотврати дори падането си.
Навярно бе ударила лицето си в теракотата, но дори не обърна внимание на това. Нищо вече нямаше значение, освен този невероятно силен, изгарящ огън, който я разяждаше отвътре. Погледът й се замъгли. Това бе най-страшната болка, която бе изпитвала през целия си живот, поразила цялото й тяло, парализирала изцяло способността й за съпротива.
И тогава Нора чу нещо — някакви стъпки, приближаващи кухнята.
В къщата имаше още някой.
115.
Нора отчаяно се опитваше да разбере кой беше. Кой можеше да бъде? Не виждаше добре. Всичко пред очите й бе толкова замъглено. Имаше усещането, че тялото й се разпада.
— ОʼХара? — провикна се тя. — Ти ли си? ОʼХара?
И тогава видя как някакъв силует се появи на прага на кухнята. Но не беше ОʼХара? Тогава кой?
Някаква блондинка. Висока. Някак си позната, смътно напомняща на… Кого? Най-после тя се изправи пред Нора.
— Коя си ти? — отчаяно зашепна Нора, докато ужасната горещина изгаряше гърлото и гърдите й.
Непознатата жена вдигна ръка… и свали главата си. Не… това бе само нейната коса, по-скоро перуката бе това, която онази смъкна с един замах.
— Това ще ти помогне ли, Нора? — попита тя. — Позна ли ме сега?
Отдолу се оказа с къса пясъчноруса коса — и едва тогава Нора осъзна коя е тя.
— Ти! — ахна Нора.
— Да, аз.
Елизабет Браун — сестрата на Конър. Лизи.
— Отдавна съм по следите ти, Нора. Само колкото да се уверя какво си извършила. Убийца! Дори не бях сигурна дали още ме помниш — процеди тя. — Поначало не съм от най-запомнящите се личности.
— Помогни ми — зашепна Нора. Ужасното изгаряне вече достигна главата… лицето й… навсякъде. Беше кошмарно, най-лошата болка, която можеше да си представи. — Моля те, помогни — замоли се тя. — Моля те, Лизи?
Нора вече не можеше да вижда лицето на сестрата на Конър, ала все пак можа да чуе думите й:
— Няма никакъв шанс за това в ада, закъдето си се запътила, Нора.
116.
Някой бе предал едно мистериозно съобщение в полицията в Брайърклиф Манър: „Залових вместо вас убийцата на Конър Браун. Сега тя е в къщата. Елате и си я приберете“.
От местния полицейски участък се свързаха с мен в централата на Бюрото в Ню Йорк и аз пристигнах в Уестчестър за рекордно кратко време — около четиридесет минути благодарение на безумно бързото шофиране първо през града, после покрай Соу Мил Паркуей, като накрая излязох на магистрала 9.
Заварих половин дузина коли от местната полиция, както и от щатската, паркирани по кръговата автомобилна алея пред къщата на Конър Браун. Съответно и линейката на спешната помощ от болницата в Уестчестър. Поех дълбоко дъх и бавно се измъкнах от колата, ала после не издържах и се втурнах към външната врата. Господи, наистина треперех като лист.