Нора харесваше Констънс. Заради нейната щедрост, прямота и способност да предизвиква декораторите да дават най-доброто, на което са способни. Парите не са проблем, бе заявила Констънс. Естествено, след като бе надживяла двамата си съпрузи.
— Докато дишам и живея! — долетя нечий мъжки глас.
Нора се обърна и видя Евън Фрейзър, разтворил ръце за сърдечна прегръдка. Евън бе представител на „Балистър Гроув Антикс“, чиито щандове заемаха внушителна площ на петия етаж.
— Евън! — възкликна Нора. — Толкова се радвам да те видя.
— А аз още повече — не й остана длъжен той. Разцелува я по двете бузи. — За коя баснословно богата клиентка пазаруваш днес?
На Нора й се стори, че съзира доларови знаци да искрят в зениците му.
— Моята клиентка държи да остане анонимна, но за твое щастие е решила да подмени прекалено натруфените си френски мебели с нещо по-традиционно и чисто английско.
— Тогава си попаднала там, където трябва — широко се усмихна той, разкривайки два реда ослепително бели зъби. — Но ти винаги си знаела къде да търсиш най-изисканата стока.
През следващия час Евън разведе Нора из сектора, пълен с английски мебели. Той добре знаеше задълженията си: знаеше какво да говори и какво да не говори. Най-вече какво не биваше да споменава пред Нора Синклер.
Нора мразеше продавачите да й обясняват кой предмет е красив и защо. Никога не допускаше някой да оказва влияние върху оценките й. Тя притежаваше свой неподправен естетически усет. Неин собствен, неподражаем вкус. Донякъде вроден, донякъде придобит и шлифован от опита й. Тя му се доверяваше напълно.
— Нали е разтегателна тази маса? Единично или двойно? — попита тя, като се надвеси над една старинна букова маса, подходяща за просторната трапезария на Констънс.
— Продава се като единично разтегателна — обясни той. — Но може да се приспособи и за двойно удължаване. За нас не е проблем да изпълним всяко желание на клиента.
— Само с единично удължаване ще бъде чудесно.
Хвърли поглед към етикета с цената. Отново си повтори, че няма нищо по-лесно от това да се пазарува за Констънс Макграт. Отстъпи крачка назад за една последна преценка, готова вече да произнесе заключителните думи: Ще я взема!, когато внезапно се спря. Защо да си дава труда да изрича цели три думи, когато можеше да каже само:
— Купувам!
Евън незабавно измъкна един стикер с надпис „Продадено“ и го залепи на масата. Това бе четвъртата й, последна задача за тази сутрин. Заедно със скрина и дивана, които също бе уговорила, можеше да бъде напълно доволна от себе си.
Двамата се настаниха на големия диван, за да може Евън да напише фактурата. Нито дума не бе произнесена за комисионата от десет процента, които Нора получаваше като декоратор. Това просто се подразбираше.
След като се сбогува с Евън, Нора се отби да хапне нещо набързо в „Ла Меркадо“ — един от ресторантите в сградата. Реши, че в крайна сметка нямаше нужда да се отбива в „Д и Д“. Нито пък в Девъншир. Беше приключила с всички покупки в „Сентимънтс“ и „Балистър Гроув“… Докато с една ръка похапваше от салатата „Коб“, с другата извади мобилния си телефон.
Обади се на Констънс и я осведоми за сутрешните покупки. После позвъни на Джефри, а след това и на Конър, за да изпълни задълженията си пред „мъжа за издръжка“.
14.
Сега й предстоеше важна работа в една от адвокатските кантори на Източна четиридесет и девета улица, недалеч от Ийст Ривър.
— И така, госпожице Синклер, с какво мога да ви бъда полезен? — попита Стивън Кеплер.
Нора се усмихна топло.
— Оливия, моля.
— Нека тогава да бъде Оливия. — Иззад масивното си бюро адвокат Кеплер се усмихна широко, дори прекалено широко. — Знаеш ли, че яхтата ми е кръстена „Оливия“?
— Нима? — Нора умело се престори на искрено смаяна от небивалото съвпадение. — Приемам го като добро знамение.
Но като още по-добро знамение възприе тя начина, по който Стивън Кеплер — с два косъма, старателно зализани назад, среден на ръст, на средна възраст и среден по влияние адвокат от средната зона в града — се прехласваше по гърдите и краката й.