Опита се да изкрещи. Но не успя. Нито стон не излезе от устата му.
Опита се да се добере до Нора. Ала тя отстъпи крачка назад.
Не искаше да го гледа в това жалко, ужасяващо състояние, но нямаше сила да отвърне поглед настрани. Можеше само да чака, докато най-после треперенето и конвулсиите окончателно престанат.
Завинаги.
Конър лежеше на пода на една от баните в своя разкошен дом с площ над хиляда квадратни метра.
Мъртъв.
19.
Първата задача, с която Нора се зае, бе да прибере парчетата от счупената чаша, пръснати по пода на банята.
Втората бе да изхвърли остатъците от омлета в мелачката за отпадъци, да ги промие оттам, а после внимателно да измие и подсуши чинията и вилицата.
Третата бе да си налее чаша концентрат.
Наля си половин чаша от бутилката с уиски „Джони Уокър“ със син етикет и я пресуши на един дъх. Сипа си още малко и приседна край масата в кухнята. Опита се да събере мислите си. Да проследи всички детайли в плана си. Пое дълбоко дъх и бавно издиша въздуха.
Време беше за шоу.
Нора спокойно пристъпи към телефона и набра номера. Непрекъснато си повтаряше наум: Интелигентните измамници никога не се увличат в подробностите.
След две позвънявания една жена от другия край на линията вдигна слушалката и заяви: „Телефон 911. Спешна помощ“.
— О, боже! — изкрещя Нора в слушалката. — Моля ви, помогнете ми, той вече не диша!
— Кой не диша, госпожо?
— Не зная какво стана, но както се хранеше, така и…
— Госпожо — прекъсна я операторът, — кой не диша?
Нора изхлипа, сякаш дробовете й се раздираха.
— Моят годеник! — изплака тя.
— Задуши ли се?
— Не — извика тя. — Внезапно му прилоша и… и тогава… — Нора млъкна. Според нея недовършените изречения звучаха по-убедително в записите на обажданията до „Спешна помощ“.
— Коя сте вие, госпожо? Какъв е адресът ви? — попита операторът. — Необходим ми е вашият адрес.
Нора редуваше накъсаните фрази с още плач, докато накрая успя да измънка адреса на Конър в Брайърклиф Манър.
— Добре, госпожо, останете до телефона. Опитайте се да се успокоите. Линейката ей сега ще тръгне към вас.
— О, моля ви, побързайте!
Нора прекъсна връзката. Очакваше екипът от „Спешна помощ“ да се появи след шест-седем минути. Следователно само толкова й оставаха на разположение. Предостатъчно за последната фаза от операцията по почистването.
Бутилката „Джони Уокър“ можеше да остане, реши тя, тъй като се виждаше чашата, в която си бе наляла уиски. В края на краищата, кой може да я упрекне, че е решила да се подкрепи с една глътка в ситуация като тази? Но, от друга страна, шишенцето с хапчетата за нищо на света не биваше да остава тук.
Прибра го в куфара, като го напъха на дъното в чантичката си с лекарствата, а нея скри най-долу под дрехите си. Ако някой намери препарата и прочете написаното на етикета, тя ще му обясни, че взима десетмилиграмови таблетки „Зиртек“ заради сезонните си алергии, въпреки че медикаментът не се препоръчва за приемане в големи дози.
Нора затвори куфара и го отнесе в голямата спалня. Изправи се пред високото огледало, за да се погрижи за последните детайли от външността си. Измъкна края на памучната си тениска от джинсите и разхлаби колана си. Сетне се зае енергично да разтърква очите си, за да почервенеят. Примигна няколко пъти, за да ги принуди да пуснат няколко сълзи, колкото да размажат грима й.
Ето, така бе редно да изглежда сцената.
Нора вече бе готова за началото на следващото действие от пиесата.
20.
Наистина бе много вълнуващо. Блъсканица, суетня, шум и бързане. Най-важното трето действие от пиесата.
Мигащите светлини и нарастващият пронизителен вой на сирените внезапно изпълниха алеята пред къщата. Изпаднала в истерия, Нора трескаво изскочи от предната врата и диво се разкрещя:
— Побързайте! Моля ви, по-бързо! О, моля ви!
Екипът от „Спешна помощ“ — двама млади мъже с късо подстригани коси — чевръсто грабнаха чантите си и се втурнаха в голямата къща.
Нора се затича след тях към банята, където Конър лежеше проснат на пода.
Внезапно тя падна на колене и неудържимо се разхлипа, заровила лице в гърдите му. Един от санитарите бе принуден да я извлече до дивана в хола, за да не пречи на опитите за спасяване на пациента.