— Няма за какво, Нора. Ще те уведомя, ако се появи нещо в доклада по разследването.
— Оценявам това.
Те си стиснаха ръцете и Крейг понечи да си тръгне.
— О, знаеш ли? Хрумна ми нещо. Тъй като ще отсъстваш, не би било зле да ми дадеш номера на мобилния си телефон.
Нора се поколеба само за част от секундата. Последното, което искаше, бе да дава номера на телефона си, но, от друга страна, никак не й се щеше да изглежда прекалено подозрителна в очите на този застрахователен агент.
— Разбира се. Имаш ли писалка?
33.
Позвъних на Сюзън веднага след като се върнах обратно в колата. Първите ми две срещи с Нора заслужаваха спешно да докладвам на шефа.
— Наистина ли е много красива?
— Точно това ли е най-важното, което искаш да узнаеш преди всичко останало?
— Абсолютно — рече Сюзън. — Това момиче не би могло да се справи с всичко, което замисля, без да е умопомрачителна красавица. И така, наистина ли е такава?
— Има ли начин да ти отговоря на въпроса и в същото време думите ми да прозвучат като мнение на професионалист?
— Да. Нарича се честно описване на видяното.
— Тогава да — признах аз. — Нора Синклер е много привлекателна жена. Дори може да се каже зашеметяваща.
— А пък ти си свиня.
Засмях се.
— Какво е впечатлението ти от разговорите с нея?
— Още е много рано да се каже нещо по-определено. Тя или няма какво да крие, или умее много добре да лъже.
— Бих заложила десетачка за второто.
— Ще видим дали залогът си струва — казах аз.
— Щом ти си се заел с тази игра, сигурна съм, че си струва.
— Знаеш ли, ако ще ме подкрепяш все така, самочувствието ми ще порасне толкова, че главата ми ще удари тавана.
— Що се отнася до последното, не се и съмнявам.
— Аха, едва сега започнах да разбирам. Според наръчника за действие трябва да разчитам на доверието ти в моите способности.
— Повярвай ми, още не е написан наръчник, обясняващ как да се справям с теб — отвърна ми тя. — Между другото, къде се намираш сега?
— Пред дома на покойния Конър Браун.
— Успя ли да я проследиш?
— Да.
— А на нея колко време й бе необходимо, за да открие присъствието ти там?
— Няколко минути.
— „Метс“ или „Янките“?
— „Метс“ — отвърнах аз. — Стайнбренър е направил далаверата на годината. Или поне до края на сезона.
— Възможно ли е тя да го знае?
— Не. Но малко предпазливост никога не е излишна.
— Амин — въздъхна Сюзън. — А тя повярва ли ти?
— Напълно сигурен съм.
— Добре. Знаеш ли, никога не съм се съмнявала, че ти си най-подходящият за тази работа.
— Оох!
— Какво?
— Ами главата ми удари тавана.
— Интересно какво още ще те сполети по-нататък.
— Зависи от теб, шефе.
— Не се самозабравяй.
— Повече няма да се повтори, шефе.
Сюзън ми затвори телефона.
34.
Нора още не бе изминала два километра, когато внезапно я обзе силно раздразнение, толкова всепоглъщащо, че просто не успя да го преодолее. Насред шосето, някъде край игрището за голф „Тръмп Нашънъл“, тя завъртя мерцедеса на сто и осемдесет градуса. Гумите изсвириха пронизително, воланът се превърташе в ръцете й като пумпал. Каза си, че ако побърза, ще успее да го настигне.
Имаше нещо забавно или по-скоро странно в този Крейг Рейнълдс.
Но това нямаше нищо общо с чувството му за хумор.
Нора натисна рязко педала за газта и спортният автомобил се понесе като вихър, само че този път обратно по току-що изминатия от него маршрут от къщата на Конър дотук. Колата напредваше изключително бързо по тясната, обградена от дървета улица, като пътьом Нора бе принудена веднъж рязко да завърти волана, за да задмине едно едва тътрещо се волво. Малко по-нататък една поостаряла дама, разхождаща своя кокер шпаньол, я изпрати с неодобрителен поглед.
Съвсем за кратко Нора се поддаде на колебанието. Нима се бе превърнала в някаква параноичка? Наистина ли бе нужно да се връща до къщата? Но натрапчивото подозрение, обсебило сърцето й, се оказа по-силно. Още по-силно настъпи педала за газта. Вече почти бе стигнала.