О, наистина си я биваше.
— Няма нищо. Може би грешката е моя — казах аз. — Не ми е за пръв път да страдам от цифродислексия.
— Е, важното е, че сега разговаряме.
— Да, така е. Както и да е. Причината, заради която исках да си поговорим, е разследването за застрахователната полица.
— Има ли нещо ново?
— Може и така да се каже. — За миг се поколебах, преди да продължа: — Моля те, не бързай да се тревожиш, но се налага да го обсъдим лично.
— Толкова ли е лошо?
— Не бих го нарекъл точно така.
— Ако новините бяха добри, щеше да ми ги съобщиш по телефона. Признай си, че е така.
— Да, добре, може би новините не са от най-добрите — признах й аз. — Всъщност не би трябвало да се вълнуваш кой знае колко. Разполагаш ли по-късно днес със свободно време, за да се срещнем някъде?
— Мога да се отбия до твоя офис към четири.
И вероятно няма да се нуждаеш от указания как да го намериш, Нора, защото вече отлично знаеш пътя дотук.
— Четири е добре, дори отлично. Само че тук никак не е удобно. Пристигнаха бояджии за ремонта, а изпаренията от боите им са много вредни — бодро излъгах аз. — Знаеш ли къде е ресторант „Синята лента“?
— Разбира се. Намира се недалеч извън града. Често съм била там.
Знам.
— Чудесно — рекох. — Ще се срещнем вътре в четири за по едно кафе. Или, имайки предвид времето, бих могъл да кажа — за една ранна вечеря?
— Не, ако имаме предвид един и същи ресторант.
Засмях се и се съгласих, че е по-добре да се ограничим с кафето.
— Ще се видим там в четири. — С тези думи тя сложи край на разговора.
Можеш да разчиташ на това, Нора.
51.
Ресторант „Синята лента“ не би могъл да се пребори за челно място в класациите за кухня, обзавеждане и обслужване, но в сравнение с останалите крайградски заведения изглеждаше напълно приличен. Яйцата на очи никога не бяха „сополиви“, бутилките с кетчуп почти винаги бяха пълни, а келнерките — макар че трудно биха издържали състезанията по миловидност или тестовете за интелигентност — все пак бяха професионалистки. Приемаха поръчките почти без грешки и не закъсняваха да доливат чашите с кафе.
Щом се появих там в четири и две-три минути, салонният управител ми кимна като на стар познайник. Откакто наскоро се преселих в този район „Синята лента“ се бе превърнал в моето любимо заведение за хранене. И макар да бях сигурен, че наоколо могат да се намерят по-добри свърталища, въобще не си направих труда да ги издирвам.
— Всъщност днес ще бъдем двама — уведомих управителя, който още щом ме видя, автоматично грабна от масата до него само един екземпляр от папката с менюто. Той беше грък и носеше изпоцапана черна жилетка, нахлузена върху изпомачкана бяла риза. Обичайна гледка за подобни заведения.
Нора се появи след няколко минути. Махнах й от мястото си — стратегически подбрано тапицирано в червено сепаре в дъното. Носеше тъмна пола, кремава блуза, която приличаше на копринена, и обувки с високи токчета. Всичко това заради мен ли, Нора? Не биваше да си правиш труда. Тъй като вече бе късно за обяд и рано за вечеря, салонът беше полупразен. Тя лесно ме откри.
Приближи се до мен и си стиснахме ръцете. Аз й благодарих, че се бе отзовала на поканата ми. Направи ми впечатление, че ухае много приятно. Бъди нащрек, Крейг.
Щом Нора се настани, келнерката веднага довтаса до масата, като този път бе малко по-общителна от обичайното за нея, и изрече с усмивка:
— Добър ден, госпожице.
Двамата с Нора си поръчахме кафе, но аз си позволих да добавя към него и резен от ябълковия пай. Не бе препоръчително за талията ми, но реших, че е добър стратегически ход. Искам да кажа: как да не вярвате на някой, който си поръчва ябълков пай?
След отдалечаването на келнерката погледнах към Нора и се уверих, че ще трябва да се постарая да огранича диалога до абсолютния минимум. Езикът на тялото й говореше съвсем красноречиво: стегната, владееща се, напрегната. Беше дошла тук, за да узнае някакви лоши новини и нямаше никакъв интерес да удължава съспенса.
И така, играта можеше да започне.
— Чувствам се ужасно — започнах аз. — През цялото време разпитвах кого ли не за това разследване. Всичките се надпреварваха да ме уверят, че се касаело за напълно стандартна процедура и нямало никакъв повод за безпокойство. И изведнъж вчера… — Гласът ми пресекна и отчаяно поклатих глава.