Доста иронична ситуация, длъжен съм да призная.
Понеже Джон ОʼХара въобще не се намираше в Чикаго в централата на „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“.
Вместо това Джон ОʼХара се намираше в ресторант „Синята лента“ и се наслаждаваше на резена ябълков пай, макар че отговаряше на името Крейг Рейнълдс.
Пък и застрахователното дело не беше точно моята игра.
Трета част
Много опасни игри
52.
— Как така си й казал, че смятаме да ексхумираме трупа на Конър? — изкрещя Сюзън в слушалката. Толкова бе ядосана, че едва не спука тъпанчето ми.
— Повярвай ми, Сюзън, това е в наша полза — заех се да я убеждавам аз. — Сега Нора повече от всякога вярва, че аз съм на нейна страна. Освен това нали самата ти ми призна, че изкопаването на тялото крие известен риск? Тя можеше сама да разбере за намеренията ни.
— Казах само, че съществува малък риск.
— А пък аз ти казвам, че сега обърнахме нещата в наша полза.
— Ние не сме направили нищо, ОʼХара. Ти си го извършил на своя глава, без дори първо да се допиташ до мен.
— Излиза, че малко съм превишил правата си.
— Излиза, че твърде много си превишил правата си. И това е твоят изпитан номер, нали? И точно заради това си навличаш всички неприятности — промърмори тя. — Имахме сериозни причини да съставим този план за играта, така че всеки от нас двамата трябва да знае във всеки момент какво върши другият.
— Стига, Сюзън, поне се съгласи, че всичко това ще се окаже в наша полза.
— Не е там работата. Искам да играеш в екип, разбра ли? Вече не си ченге под прикритие!
За миг се поколебах, преди да уточня:
— Разбира се. Аз съм федерален агент, работещ под прикритие.
— Няма да е задълго, ако продължиш да го разгласяваш на всеослушание. Никак не обичам каубоите като теб.
През следващите няколко секунди никой от нас двамата не промълви нито дума. Накрая се престраших и наруших тишината:
— Знаеш ли, така повече ми харесваш, отколкото когато ме превъзнасяш.
Сюзън сухо се изсмя.
— Я ми кажи, гений такъв — поде тя, — сега, след като Нора знае, че се каним да изкопаем годеника й, какъв ще бъде следващият ти ход?
— О, това е най-лесното нещо на този свят — уверено заявих аз. — Ще изчакаме резултатите. И ако от нашата лаборатория кажат, че са открили нещо нередно, ще пипнем убиеца.
— Все пак ще са нужни доказателства, че тя го е извършила.
— До които ще се доберем много по-лесно, след като знаем какво трябва да търсим. И къде.
— Ами ако от лабораторията не открият нищо?
— Е, тогава ще съобщя на Нора добрата новина, но ще се постарая да я улича в лъжа.
— Само че забравяш едно нещо.
— И какво е то?
— Че тя наистина може да се окаже невинна.
— И това ми го казва някой, който смята всички за виновни!
— Аз казвам само…
— Не, разбирам те. Всичко е възможно. Но тази жена е замесена в смъртта поне на двама мъже в два различни щата. Ако това е съвпадение, то се получава, че на Нора Синклер дяволски не й върви с мъжете.
— С този довод напълно ме срази — отвърна Сюзън. — Според твоята логика не ни остава нищо друго, освен да я завържем за електрическия стол.
— В това сме много по-добри. За секунда ми се стори, че разговарям с някоя друга Сюзън.
— Като заговорихме за това, какви са напоследък шансовете Нора да се прехласне по новата ти самоличност?
— Незначителни. Просто защото Крейг Рейнълдс не е нейният тип — заявих аз. — Защото няма достатъчно пари.
— Човек никога не знае. Нали преди малко ми каза колко много ти се доверява тя и колко е сигурна, че си на нейна страна. Въз основа на това може да й хрумне за разнообразие да прояви благотворителност и да те удостои с вниманието си.
— Аз имам само един апартамент. При това идеален за благотворителност.
— Нали няма отново да запееш старата песен?
— Не, но ако продължа да прекарвам още много от времето си в онзи приют за бездомници, ще искам да ми се плаща за вредни условия на труд.
— ОʼХара, ако това се окаже най-тежката част от тази задача, може да се каже, че си голям късметлия — окуражи ме Сюзън.